Лора Роуланд - Урагири

— Как ще се промъкнем покрай поста? — попита Такеда.

Сано взе един камък. Хвърли го в тъмнината вдясно от постройката, а лицето му се сгърчи от болка в рамото. Камъкът падна шумно. Това бе най-старият трик на света, но действаше. Пазачът се извърна в посока към тракането и отиде да види каква е причината. Сано изпълзя иззад павилиона и го последва. В градината пазачът застана с гръб към него, търсейки източника на шума. Сано се промъкна зад него и го удари силно с отворени длани по ушите. Пазачът се олюля и после рухна в безсъзнание. Сано развърза пояса му, раздра го на три дължини, завърза пазача и му запуши устата. После се върна при Такеда.

— Да вървим.

Двамата прекосиха откритото пространство пред постройката за богослужение. Изкачиха се на пръсти по стълбите. Сано открехна тежката, украсена с дърворезба врата и надникна вътре.

Просторното помещение се осветяваше от висящи фенери, чиято задимена светлина падаше върху боядисани с червен лак колони, статуи на навъсени божества и оцветени в ярки краски стенописи. На олтара горяха свещи. Дванайсет самураи, в които Сано разпозна стражите от Дешима, разковаваха капаците на четири сандъка. Десетината от простолюдието бяха смъкнали наметки и шапки и бяха открили своите обръснати глави и татуирани ръце и крака. Бандити.

Нирин взе някакви предмети от сандъците, за да ги огледа.

— Коприни. Подправки. Лекарства.

В дъното, с гръб към вратата и отчасти скрити от статуята на воин в броня, отдалечени от другите стояха двама души. Единият носеше черна шапка като холандец, а другият — обикновена сламена шапка на японец. „Обърнете се“, подкани ги мислено Сано. Знаеше, че варваринът е доктор Хюйгенс, просто беше сигурен. Но кой беше другият? Игумен Лиу Юн?

От нишата в залата излезе слаба фигура в шафранова роба и брокатен епитрахил. Мушнал ръце в широки ръкави, той мълчаливо наблюдаваше холандците.

Може би японецът бе Урабе, когото Хирата бе свързал с организираната престъпност? Или самият губернатор Нагай?

— Добре, видяхме достатъчно — каза на Нирин главният сред бандитите и се обърна към хората си: — Затворете тези сандъци! — после развърза издута платнена кесия на пояса си и я поднесе на Нирин.

— Не на мен — рече Нирин и кимна към двамата усамотени мъже. — Дай ги на началството.

Холандецът стана и заобиколи сандъците. Беше помощник-директорът Де Граеф. Сано почувства приятно облекчение. Почувства вина, че неоснователно бе заподозрял своя приятел. После се обърна и японецът — беше главният преводач Ийшино. „Началството“, главата на контрабандната клика.

— Аз ще ги взема — каза Ийшино.

Той коленичи пред преносимото си писалище, изброи парите и ги раздели на купчини върху пода. Игумен Лиу Юн, Де Граеф и другите японци се наредиха край Ийшино.

— На Де Граеф за стоките, които двамата с Ян Спаен бяха така любезни да внесат — каза Ийшино и подаде купчинка монети на помощник-директора. Извади от писалището си четчица, шишенце с туш и малка книга и записа платената сума. — На игумен Лиу Юн за ползване на неговия храм и за ролята му на връзка с черния пазар… — без да изважда дясната си ръка от ръкава, Лиу Юн взе парите и застана до Де Граеф. Ийшино продължи да плаща и да записва връчените суми. — На Нирин и на стражите от Дешима за осигуряване на охрана и транспорт… — Ийшино затвори шишенцето с туш и отново го пъхна в преносимото си писалище. Йерархията при контрабандистите беше ясна, макар и без убиеца на Спаен и Пеони. Но Сано трябваше да действа, преди контрабандистите и стоките да напуснат залата за богослужение. Надяваше се, че е оставил достатъчно време на Хирата да заеме позиция при предната врата.

— Влизаме — каза Сано на Такеда.

Той извади меча си, блъсна рязко вратата и се втурна в залата.

— Никой да не мърда! — извика той. — Всички сте арестувани!

В залата настъпи напрегната тишина. Контрабандистите, слисани и ужасени, се втренчиха в Сано и другарите му. Откъслечни сцени се мярнаха пред погледа на Сано: дребният игумен Лиу Юн и едрият помощник-директор Де Граеф, замръзнали един до друг; угасналата усмивка на Нирин; стъписаното изражение на Ийшино; стражите от Дешима, стиснали в шепа парите си; свирепият поглед на един от бандитите, чиито ръце бяха целите сини от татуировки. После настъпи хаос.

— Бягайте! — изкрещя някой.

Бандитите хукнаха към противоположната врата. В същото време Хирата и помощниците му се втурнаха през нея с извадени мечове и спряха бягащите. Стражите от Дешима се бяха спуснали след бандитите, но Нирин извика: