Лора Роуланд - Урагири

— Сосакан сама! Милостиви богове, не съм закъснял фатално — Хирата падна на колене пред подиума. Ако не се смяташе препаската около слабините му, той беше съвсем гол. По тялото му на струйки се стичаха пот и мръсотия. И което беше най-изненадващото, беше си обръснал главата. Поклони се на съдиите и изрече припряно на един дъх: — Уважаеми съдии, дойдох да спася живота на моя господар. Позволете да докажа неговата невинност.

Докато Сано наблюдаваше безпомощно, тълпата обгради Хирата.

— Този човек мина покрай нас, преди да успеем да го спрем — обясни пазачът. — Извинете за прекъсването. Това е беглецът, когото дирим. Предател и убиец. Изведете го навън!

Стражите понесоха Хирата.

— Чакайте! — прокънтя откъм подиума гласът на върховния съдия Такеда. Войниците се заковаха на място. — Доведете го тук!

— Какво? Защо? — възкликна с треперлив глас съдията Сегава.

Такеда не му обърна внимание. Войниците проснаха Хирата по очи пред подиума. Сано наблюдаваше озадачен как върховният съдия изучава с поглед помощника му. Странното изражение на Такеда по никакъв начин не издаваше намеренията му.

— Изправи се! — нареди той и Хирата се подчини. — Ти ли си мъжът, обвинен в съучастничество на урагири Сано? Ти ли си този, който се вмъкна в къщата на ковчежника и уби един войник?

Хирата се поклони.

— Да, но съм невинен, както и моят господар! — гласът му секна; той прочисти гърло и продължи самоотвержено: — Моля, простете намесата ми, ваша светлост, и моля, позволете ми да обясня.

— Момент — Такеда изгледа Хирата с явен интерес. — Научих, че си се криел. Какво правеше през това време?

Сега гласът на Хирата прозвуча с пламенна решимост.

— Събирах информация за хората, които несправедливо обвиниха моя господар.

— Знаеше ли, че войници те издирват ден и нощ и че губернатор Нагай вече те е осъдил на смърт? — попита Такеда.

— Да, ваша светлост — ако Хирата изпитваше някакъв страх, Сано по никакъв начин не го долови.

— И въпреки това рискуваш живота си, за да дойдеш и да говориш в защита на своя господар?

— Да, ваша светлост.

Внезапна емоция скова за миг изражението на върховния съдия Такеда.

— Иншотеки… впечатляващо — измърмори той.

Вдигна ръка и избърса с ръкав една скрита сълза.

— Живо въплъщение на Бушидо, каквото изобщо не съм се надявал да видя в днешно време.

Като историк Сано знаеше как Пътят на воина се бе изродил в отговор на променящия се политически климат в Япония. Мирният период не притежаваше безпощадната суровост на войната. Самураите дължаха противоречива вярност на различни господари, хиляди удоволствия ги отклоняваха от дълга им, личният интерес често вземаше връх над готовността за саможертва. А преди сто години самураите с радост бяха умирали в битки за своите господари. Много днешни самураи тъгуваха по изгубената чистота на Бушидо; очевидно Такеда бе един от тях.

— Подобна вярност трябва да бъде възнаградена — обяви той. — Можеш да говориш.

Хирата разказа безпристрастно как бе действал като водещ разследване и как бе убил при самозащита.

— Урабе има връзки с бандити. Няма надежден свидетел, който да потвърди алибито му нито за убийствата на Спаен и Пеони, нито за контрабандата. Главният преводач Ийшино харчи повече за подаръци на своите началници, отколкото печели. Как би могъл да си го позволи, ако не чрез престъпление? — докато се чудеше как Хирата е узнал толкова много, Сано наблюдаваше лицата на съдиите. Такеда нито за миг не отклони поглед от Хирата. Другите двама едва успяваха да прикрият раздразнението си от протакането на цялата работа. Хирата разказваше: — Предреших се като сезонен работник и се хванах на работа в дома за удоволствия „Полумесец“. От персонала научих, че Ийшино, йорики Ота и губернатор Нагай са присъствали там на празненството вечерта преди убийството на Пеони. Освен това намерих един собственик на чайна, който твърди, че игумен Лиу Юн редовно се промъква в квартала, предрешен като японски търговец. Той също е бил там през въпросната нощ. Ваша светлост, преди да осъдите моя господар, моля ви лично да разследвате тези хора. Между тях ще намерите истинския урагири.

Хирата се поклони. Такеда изглеждаше потънал в размисъл. Сано чакаше в мъчителна неизвестност. После върховният съдия се обърна към Сано:

— Сосакан Сано, думите на вашия помощник потвърждават показанията ви, а привързаността му към вас говори добре за вашия характер. Затова ви давам възможност да докажете невинността си.