Лора Роуланд - Урагири

— Сайонара и успех, приятел — докторът протегна ръце.

Първоначално Сано не разбра непознатия жест. После стисна ръцете на Хюйгенс в своите в клетва за вечно приятелство по маниера на варварите.

Хирата и екипажът вече бяха на борда на кораба с всичкия багаж и необходимите за пътуването провизии. Една лодка чакаше да откара Сано на борда. Събраха се зяпачи да гледат отплаването. От тълпата се отдели едно странно трио и се приближи до Сано — Джунко, сияеща в своето кимоно в бяло и червено, придружена от баща си и Кийоши.

В деня след нападението Сано лично бе освободил младия самурай от затвора на Нагасаки и го бе отвел в дома му. В онзи момент Кийоши бе като в несвяст, но сега Сано с облекчение констатира, че макар и все още слаб и блед, той вече изглеждаше съвсем добре.

— Искаме да ви засвидетелстваме уважението си и да ви пожелаем приятно пътуване — каза Кийоши тържествено и тримата сториха дълбок поклон.

Учтивите благопожелания засилиха чувството му за вина.

— Кийоши, за баща ти… Не очаквам да ми простиш, но те моля да приемеш искрените ми извинения. Ако има нещо, което мога да сторя…

Очите на младежа потъмняха от болка, но не и от гняв.

— Баща ми бе решил своята съдба още преди вие да пристигнете в Нагасаки. Онова, което правеше, не беше хубаво… — Кийоши преглътна с мъка, но после се овладя. — Но като отне собствения си живот, той възстанови честта на нашето семейство. Смъртта му не бе по ваша вина — после Кийоши добави вече по-ведро: — Имаме хубави новини — с Джунко ще се оженим. Семействата ни дадоха съгласието си за брака…

Девойката засия. Урабе сви рамене и каза троснато:

— Е, добре, синовната почит у един зет е по-важна, отколкото дарбата на търговец…

— Хиляди благодарности за това, че направихте брака ни възможен — Кийоши се поклони отново.

Докато наблюдаваше как Кийоши, Джунко и Урабе се връщат към града, Сано усети странен покой в душата. Бе събрал двама млади и с това по някакъв начин бе оставил в миналото безплодната си любов към Аой. Сега бе свободен и готов за своята тъй дълго отлагана сватба.

Но още докато вървеше по кея към очакващата го лодка, тутакси се натъкна на ново предизвикателство — губернатор Нагай, обграден от войски и верни служители, се приближи усмихнат:

— А-а, сосакан сама, колко жалко, че трябва да тръгвате тъй скоро. Простете, че престоят ви в Нагасаки не бе от най-приятните. Може би някой ден ще ни посетите отново, при по-добри обстоятелства…

Кръвта на Сано кипна. Какво лицемерие от страна на човека, който му бе създал толкова неприятности!

— Болно ми е, че си заминавам — отвърна той, имитирайки благия тон на Нагай. — Но фактът, че градът остава във вашите вещи ръце, е все пак някаква утеха…

Губернатор Нагай бе спечелил от контрабандата и бе оставил подчинените си да понесат последствията. Тъй като всички свидетели на неговото участие бяха мъртви, а други доказателства липсваха, Сано нямаше как да изиска върховният съдия Такеда да подведе Нагай под съдебна отговорност. Единствената заплаха за него бе Кийоши, който може би знаеше повече за организирането на контрабандата, отколкото бе казал на баща си. Но Нагай бе купил мълчанието на младежа, като бе възстановил положението му на свое протеже и бе финансирал сватбата.

— Да. Добре — губернатор Нагай присви очи. — Поласкан съм от високото ви мнение за ръцете ми… които ще продължат да управляват този град…

Двамата си размениха поклони с неприкрита взаимна неприязън. Когато се качи на лодката, Сано каза:

— Щом се върна в Едо, шогунът ще научи за всичко, което се случи тук.

Нагай се изкиска.

— Не се съмнявам. Но ако се питате какво стана с плячката на контрабандистите, трябва да ви осветля, че стоките вече пътуват към дворцовия управител Янагисава. Без съмнение той ще оцени щедростта, с която му отдавам своята почит… — победоносната усмивка на Нагай сложи край на разговора им.

Сано изгледа губернатора с неволно възхищение: с каква политическа прозорливост защитаваше позициите си! И макар че Сано бе спечелил битката — наказа справедливо един убиец, унищожи контрабандната клика и спаси себе си и Хирата, в крайна сметка той бе загубил войната. Но загубата бе ценен урок, който разкри пред него нови предизвикателства за обета му да следва Бушидо.

Лодката стигна до кораба, чиито горди флагове се вееха над извития дървен корпус и богато украсената с лак и позлата кабина. Моряците спуснаха стълба за Сано. Хирата му помогна да се изкачи на борда.