Лора Роуланд - Урагири

— Стойте настрана! — заповяда им Нирин. — Той е само мой!

Изцяло преминал към защита, Сано посрещаше и парираше противниковите удари. Рамото му все повече отмаляваше. Нирин пробва да посече врата му. Остриетата им се пресрещнаха. Сано изпусна меча си и зрителите избухнаха в радостни възгласи. Нирин вдигна собственото си оръжие с две ръце. Сано отскочи назад точно навреме, за да избегне напречното посичане. Извади късия си меч, но поради намаления обхват не можеше да се приближи достатъчно до Нирин, за да нанесе удар. Ако продължаваше така, битката беше загубена.

Прикляквайки, за да избегне удар към главата, Сано ритна една преграда на пътя на противника си. Нирин политна напред и изпъна ръце, за да възстанови равновесието си. Сано не се възползва от възможността да посече противника си — искаше Нирин жив. Втурна се зад него, сграбчи го отзад за яката на туниката му и го дръпна нагоре. Тикна меча си под дясната му ръка, опрял върха на острието в незащитената подмишница.

— Хвърли оръжието! — заповяда той. Нирин се вцепени. Отвори уста, за да каже нещо, но не издаде нито звук. Викове на разочарование се разнесоха от мъжете при вратата. Сано повтори заповедта си и Нирин пусна меча си. — Извади от ножницата и другия и го хвърли ей там — каза Сано. — А сега скръсти ръце — Нирин се подчини. Широкият му ръкав се свлече и покри меча на Сано. — Двамата заедно ще напуснем острова — продължи Сано и тикна Нирин към вратата. — Махнете се от пътя ми — заповяда на стражите и служителите — или той ще умре.

Зяпнали от изненада, мъжете не се отдръпнаха. Сано натисна меча нагоре, докато усети, че острието прониква в плът. Нирин трепна и изрева:

— Направете, каквото ви казва!

Хората му отскочиха от вратата. Сано прекара Нирин по коридора и вън от къщата.

— Не ме следвайте или ще го убия! — извика той през рамо, попречвайки на стражите да се втурнат след тях през градината.

— Ако смяташ, че можеш да се измъкнеш по този начин, трябва да си луд! — в гласа на Нирин прозвуча страх. — Целият остров е пълен с войници. Никога няма да минеш покрай тях.

— Напротив, ще го сторя, и то с твоя помощ! — Сано ритна портата, за да я отвори, и бутна Нирин да мине през нея.

В двора всички глави се обърнаха към тях. Всички звуци и движения секнаха. После настана глъч. Стражите ги заобиколиха с извадени мечове.

— Пуснете ни или ще го убия — изкрещя Сано и натисна меча си напред, показвайки дръжката.

Тълпата утихна. Всички очакваха заповедите на Нирин. Той пое рязко дъх и пресилено се изсмя.

— Не можеш да ме убиеш. Трябвам ти, за да избягаш. Не го слушайте. Той блъфира.

Тълпата се размърда, но Сано почувства неувереността на Нирин и видя отражението й върху лицата на хората му. Знаеше какво си мислят — който е достатъчно безумен да проникне на Дешима, вероятно е достатъчно безумен и да убие своя заложник. Накрая тълпата се раздели. Сано и Нирин поеха напред, стъпка по стъпка, надолу по безкрайната улица.

— Къде е комендантът Охира? — попита Сано.

Нирин му хвърли жлъчен поглед.

— Местонахождението на моя началник не е твоя работа — каза той, докато наближаваха главните порти. — Нищо няма да ти кажа.

— Къде е Охира? — Сано смушка Нирин и изтръгна приглушено стенание. След моста трябваше да мине покрай главната стражева кула, по изпълнената с люде крайбрежна улица, през войските в града, но щеше да се справя с нещата едно по едно. Стигнаха до портата. — Отвори я! — нареди Сано на пазача. — И се погрижи никой да не ни следва.

Нирин се скова; пот се стичаше по лицето му. Очевидно се страхуваше повече от осакатяване, отколкото от смъртта. Той изрече през стиснати зъби:

— Прави, каквото ти казва.

Пазачът отвори портата. Сано изведе затворника си на моста.

— Къде е Охира?

— Добре! — Нирин вече трепереше. — Каза, че отива в храма на Дайкоку. Какво толкова искаш от него?

— Истината за убийството на Спаен и за контрабандата — отвърна Сано. Сътрудничеството на коменданта Охира бе ключът към свободата — неговата и на Хирата. Когато пресякоха моста, пазачите се поклониха на своя началник и погледнаха навъсено Сано.

— Кажи им, че съм дошъл на Дешима с твое позволение — прошепна Сано, като продължаваше да крие меча си под ръкава на Нирин. — Те трябва да се погрижат никой друг да не напуска острова.

Нирин повтори лъжата с изтънял глас. Стражите го пропуснаха и Сано въздъхна с облекчение. Минаха и през проверочния пункт без обичайните формалности при излизане. На крайбрежната улица се смесиха с войниците, облечени в подобни униформи.