Лора Роуланд - Иредзуми

— Ето това ще възстанови мъжките ти сили — заяви Рейко дяволито, поднасяйки в устата на Сано суров хайвер.

Той сипа греяното саке и предложи да пият за началото на брачния им живот. Рейко също вдигна чаша.

— И за успеха на нашето разследване… Като партньори…

За миг Сано бе пронизан от тревога. Но не можеше да прекрачи думата си. Надигна чаша и изпи сакето си. Рейко го последва. После Сано обобщи хода на разследването.

— Пращам Хирата да проучи по-раншните опити за покушение над Харуме — добави той. — Освен това имам някои идеи за тайнствения любовник.

— Е — каза Рейко, — тъй като Кушида все още липсва, мисля, че в такъв случай Ичитеру и семейство Мияги остават за мен. Утре мога да помоля Ери да ми уреди среща със сокушицу Ичитеру. Ще посетя също даймио и съпругата му.

Тя отправи предизвикателен поглед към Сано. Това, даде си сметка той, бе първото изпитание за решението му. Той се отнасяше с неприязън към всяка възможност Рейко да се озове в близост с евентуалния убиец. Като потисна порива си да я разубеди, той преглътна протеста си. Накрая кимна.

— Добре, но, моля те, бъди внимателна!

Утрото донесе по-меко време и южен вятър, който духаше откъм морето. Пухкави бели облаци подобно на стилизирани изображения върху китайски порцелан се носеха в лазурносиньото небе, когато Сано и Хирата поеха по Великия път север-юг — главна артерия в Едо. Търговци разтваряха дървените капаци на магазините си, откривайки хубави мебели, картини, изделия от лакирано дърво и платове. Слуги забърсваха стълбите. Улицата започна да се изпълва с амбулантни търговци, продавачи на чай, селяни, свещеници и самураи на коне. Сано каза:

— Трябва да говорим, Хирата сан.

Хирата усети как сърцето му се свива в мъчителен спазъм.

— Да, сосакан сама — каза той с усилие.

— Фалшивото обвинение срещу господарката Кейшо бе скалъпено от Янагисава — каза Сано, — но вината за провала ни бе изцяло заслуга на сокушицу Ичитеру. Добре че се намеси съпругата ми! Ти отговаряше за разпита на Ичитеру, но не успя да научиш нищо от първия си разговор с нея. Когато те попитах какъв е проблемът, ти избягна отговора. Не се задълбочих, защото ти имах доверие. Сега виждам, че съм сгрешил…

Срам връхлетя Хирата — бе извършил непростим грях, бе измамил доверието на своя господар. Думите на Сано го покрусиха. Изпита желание тозчас да умре.

— Нещо не е наред — продължи Сано — и аз не мога повече да си затварям очите. Защо вярваш на Ичитеру с такава готовност? Нали знаеш, че престъпниците често лъжат. Какво се е случило между теб и нея?

Хирата видя, че Сано е по-скоро разтревожен, отколкото ядосан, и е склонен да го разбере, вместо да го накаже. Съчувствието на господаря му го накара да се почувства още по-зле — би предпочел един здрав бой, отколкото да дава обяснения. С неохота изля цялата история, как Ичитеру го бе прелъстила и измамила. След като приключи с разказа, добави:

— Няма извинение за онова, което се случи. Трябваше да му мисля навремето. Сега опозорих себе си, а вас разочаровах. Ще напусна още днес… — „И ще си намеря някое уединено място, където да извърша сепуку“, прибави той наум.

— Не ставай смешен! — отвърна разтревожен Сано, сякаш прочел мислите му. — Допуснал си сериозна грешка, но тя е първата, откакто си на служба при мен. Няма да те уволня и ти забранявам да напускаш! Наказваш се по-жестоко, отколкото аз бих го сторил. Прощавам ти, направи го и ти. Нямаме време за губене в разсъждения върху миналото. Искам да отидеш до кея Дайкон и да огледаш за улики по убийството на Чойей. После иди на мястото, където е било нападението с кинжал срещу Харуме, може би нещо там ще ни насочи към убиеца.

— Да, сосакан сама — Хирата въздъхна с облекчение. Сано му даваше още един шанс. — Благодаря! — но вината му оставаше. В него се сблъскваха противоположни стремежи. Трябваше да поправи злото, което бе сторил. Ичитеру едва не бе разрушила най-важното в живота му — взаимоотношенията с господаря. Но продължаваше да я желае. И искаше да вярва в невинността й… Хирата си наложи да говори делово: — Знаем, че човекът, наръгал Чойей, е мъж, тъй че Ичитеру е невинна поне за това престъпление. И все пак вероятно тя знае нещо за убийството на Харуме. Моля ви за разрешение да се изправя пред Ичитеру и да измъкна истината от нея.

Вместо да отговори веднага, Сано се взря в далечината, наблюдавайки как една волска кола тежко се движи нагоре по пътя. После каза: