Лора Роуланд - Иредзуми

Облекчение, благодарност и желание се примесиха в дълбоката му въздишка, в мрачната му усмивка.

— Ти си толкова красива! — каза той. Гордостта вдъхна смелост на Рейко. Тя разхлаби препаската на Сано. Когато се свлече и последната гънка, тя впери удивен поглед в първия гол и възбуден мъж, когото виждаше. Размерът му я стресна и едновременно с това я разтърси дълбоко. Когато докосна члена му, той запулсира в ръката й, твърд стегнат мускул под гладка и чувствителна кожа. Чу как Сано изстена. После я прегърна и я притегли на футона. Започна да я гали по бедрата и гърдите, като дразнеше зърната й. Достигнала нови върхове на чувственост, Рейко отвръщаше на допира с допир; и телата им вече не си бяха непознати, когато напрегнатият им дъх се смеси и удоволствието ги направи равни. Допирът на устните му в шията й, притиснатата в нея мъжественост изтръгнаха от Рейко сладостен стон. Между краката й пръстите му я обсипваха с ласки. Когато той легна отгоре й, тя беше напълно готова. Сано постепенно отпусна тежестта си върху нея, за да не й причини болка. Навлажни се със слюнка, за да улесни сливането им. Започна да се движи леко, на плавни тласъци и въпреки че внимаваше, тя почувства остро прорязване, вдърви се и изстена.

— Съжалявам — прошепна незабавно Сано.

Но зад болката назряваше желание, все по-настоятелно и неутолимо. Тялото й се изви в дъга и устремена към него, Рейко прошепна:

— О… о, да.

Той започна да се движи в нея. Постепенно нарастващата влага на желанието й намали болезненото триене. Тялото й вътрешно се топеше и се разтваряше за Сано. Тя го обгърна с бедра с див възторг, наслаждавайки се на удоволствието му — стиснати очи, разтворени устни, хриптящи гърди. Прегръдката му стана по-силна; тя усещаше белезите му под пръстите си. Сякаш държеше в обятията си всички свои герои самураи. После нарастващата възбуда удави съзнателната й мисъл. Рейко се впусна в битка за наслада; тя изкачваше планина. Тласъците на Сано я издигаха все по-високо и по-високо. Сетне достигна върха. Рейко извика и тялото й се разтърси в непознат за нея екстаз.

Тя бе чудо, засенчващо мечтите му, дивна смесица от сила и крехкост, тялото й бе гъвкава стомана, обвита в коприна. Потънал в чувствеността на допира им, той се движеше все по-рязко и по-бързо, тласкан от засилващото се желание. Непознатото за нея изживяване бе ново и за него. Той бе първата й любов и толкова се страхуваше да не й причини болка. Не бе спал с жена много отдавна и се боеше, че няма да може да отлага освобождаването си достатъчно дълго, за да задоволи Рейко. Сега изпита щастие, което надхвърляше физическото удоволствие. Красивото й лице и виковете й, съпровождащи нейния оргазъм, го тласнаха към ръба на неговия собствен. Той усети наплива на кръвта, лудото блъскане на сърцето си, докато потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в Рейко. Тя стенеше и го обгръщаше още по-здраво. И тогава с вик, изтръгнат сякаш от дълбините на душата му, той бе изстрелян в безвремието на чистия екстаз. Настъпилото освобождаване бе колкото физическо, толкова и духовно. Когато върховият момент отмина, той се почувства изтощен, но в същото време въодушевен и пречистен. Отпусна се на лакът и впери поглед в Рейко. Тя се усмихна прекрасна и ведра. Сано й се усмихна в отговор. След толкова години самотно скитане бе намерил своя дом. Тяхната любов му бе върнала загубеното чувство за принадлежност и мощ.

Внезапно ги стресна силен шум — радостни възгласи, аплодисменти, пукот на фойерверки. Дъжд от дребни камъчета се изсипа по покрива.

Отвън в градината заискриха факли. Силуети на танцуващи фигури се разлюляха по хартиените прозорци. Помощниците на Сано, стражите и слугите в къщата празнуваха с традиционен ритуал първата истинска брачна нощ на своя господар.

— О, не! — избухна в смях Сано. — Откъде са разбрали?

— Стените са тънки. Някой ни е чул и е казал на останалите.

Сано бе хем раздразнен, хем трогнат от оказаната чест и доволен, че намесата им предостави тема за разговор, запълвайки евентуалното неловко мълчание. После някой почука на вратата. Те бързо навлякоха кимоната си. Сано отвори вратата и видя Осуги, бавачката на Рейко, застанала на прага с отрупан поднос.

— Нещо освежително, сосакан сама? — попита сияеща Осуги.

Сано изведнъж осъзна, че умира от глад.

— Благодаря ти — каза той, пое подноса и затвори вратата. Двамата с Рейко изпълниха задължителния ритуал да почистят от пръсналата семенна течност и кръв. После похапнаха.