Лора Роуланд - Иредзуми

Сега Сано осъзна, че скритият текст от дневника и съобщението на Харуме до баща й трябва да са се отнасяли за някой друг, а не за Кейшо. Ичитеру по всяка вероятност бе излъгала. Цялото обвинение срещу Кейшо и Рюко рухваше без писмото. Сано ги погледна с нови очи. Той видя в страданията на Кейшо искрената тревога на една жена, обвинена несправедливо, а в Рюко — отчаянието на невинен човек, защитаващ своя живот. Съобщението на Рейко пристигна навреме, за да му попречи да повдигне официално обвинение срещу тях, но дали можеше да поправи стореното вече зло?

— Сосакан сама, какво ще правим? — лицето на Хирата отразяваше тревогата на Сано.

Кейшо повръщаше в един леген, а Рюко й държеше главата. Сано коленичи пред тях и се поклони.

— Почитаема господарке Кейшо, отец Рюко, дължа ви извинение. Направих ужасна грешка… — и той бързо докладва съдържанието на писмото от Рейко, добавяйки в подкрепа на твърдението и собствените си наблюдения. — Смирено моля да ми простите!

С внезапно секнал от шока пристъп, Кейшо седна със зяпнала уста.

— Такъв очарователен, такъв хубав мъж, като Янагисава! — завайка се тя. — Не мога да повярвам, че е способен да ми причини подобно нещо.

— Трябва да повярвате, господарке моя — каза Рюко мрачно. Той, за разлика от своята покровителка, познаваше реалностите в политиката на бакуфу и бе готов да приеме обясненията на Сано.

— Ужасно! Разбира се, че ви прощавам, сосакан Сано.

Отец Рюко също кимна опрощаващо, но погледът му остана хладен — нямаше лесно да забрави обидата на Сано.

— Изглежда, трябва да се помирим и да се съюзим срещу едно по-голямо зло — каза той.

Сано въздъхна с облекчение.

— Дадено — каза тон.

Двамата с Хирата заедно с господарката Кейшо и отец Рюко съставиха план, как да изобличат Янагисава.

Рейко очакваше сама в спалнята си новините, които щяха да предопределят съдбата й. Слугините бяха запалили нощната лампа, опънали футона й и оставили нощната й роба. Но въпреки това Рейко все още бе облечена с дрехите, с които бе пътувала до храма Зоджо. Не преставаше да крачи напрегнато из стаята и замръзваше бездиханна всеки път, когато й се струваше, че чува гласове отвън. Къщата бе тиха, прислугата и помощниците вече спяха. Само Рейко бе нащрек.

Ако съобщението й не бе стигнало до Сано навреме, скоро щяха да дойдат войници да изгонят прислугата и да арестуват нея — съпругата на един предател, който бе нападнал майката на шогуна. Ако Сано бе получил съобщението й навреме, щяха да се спасят от позорна смърт, но Рейко се съмняваше, че той ще й прости последното предизвикателство. Много храбри самураи по-скоро биха умрели, отколкото да се унижат. Сано вероятно щеше да я върне на баща й още тази вечер. И в двата случая с брака й беше свършено.

Рейко прехвърли наум какви грешки бе допуснала. Защо не бе успокоила мъжката горделивост на Сано и не бе постигнала компромис, вместо да го отчуждава от самото начало? Защо винаги искаше онова, което не можеше да притежава. Необузданата й природа й костваше мъжа, който я предизвикваше, гневеше и възбуждаше; мъжа, когото тя бе ненавиждала и желала с непозната до този момент страст. Мъжа, когото обичаше.

Пламъкът на лампата потрепваше като слаб лъч надежда в нощта. В мангалите с дървени въглища искрящата жарава тихо се разпадаше на пепел. Докато Рейко крачеше, сянката й се плъзгаше по мебелите, хартиените прегради и изрисуваните стени. Напрежението превръщаше мускулите й в изопнати стоманени въжета.

После, точно преди полунощ, от коридора до нея достигна звукът от тихи стъпки. Тя избърза към вратата и рязко я отвори. На прага стоеше Сано, съвсем сам в пустия коридор. Объркана, Рейко отстъпи назад. Той изглеждаше странно променен. Умора бе помрачила красивото му лице. Не носеше мечове. Погледът му бе мрачен; агресивността му бе изчезнала. За първи път Рейко го виждаше такъв. От смущение тя просто онемя. Сано наруши мълчанието.

— Може ли да вляза?

Тя го пусна да влезе и затвори вратата. Последва неловка пауза.

— Съжалявам, че те безпокоя тъй късно… Получих съобщението ти и исках да ти благодаря. Попречи ми да направя фатална грешка…

Той й разказа какво се бе случило у господарката Кейшо. Рейко изпита ужас от съзнанието, колко близо до гибелта са били, а после — облекчение от благополучния изход. Но въпросът с бъдещето на брака им оставаше. Не можеха да продължат, както бяха започнали; една непрестанна война помежду им щеше да ги съсипе. И макар че Сано я привличаше повече от всякога, не бе готова да се откаже от мечтите си. Когато той свърши да говори, тя извърна лице, за да не издаде противоречивите си желания.