Лора Роуланд - Иредзуми

Челюстта на Кейшо увисна, откривайки грозна каша от сдъвкана храна.

— Изключено!

— Споменаването на ранг и слава ви подхождат — каза Сано.

— Но в пасажа никъде не се споменава нейното име — намеси се благо Рюко. — Харуме казва ли някъде в дневника си, че те са били любовници?

— Не — призна Сано.

— Тогава вероятно го е писала за някой друг… — гласът на Рюко остана приветливо спокоен, но той си извади краката изпод завивката, все едно му бе станало твърде горещо.

— Малко преди да умре — продължи Сано, — Харуме е помолила баща си да я прибере от замъка Едо. Казала му, че се страхува от някого. Вас ли е имала предвид?

— Това е нелепо! — Кейшо сдъвка ядно една оризова топка. — Към Харуме винаги съм проявявала само доброта и любов!

— На господарката не й харесва онова, за което намеквате, сосакан сама — в гласа на Рюко прозвуча остра предупредителна нотка. — Ако имате капка разум, сега ще напуснете, преди да е решила да изрази недоволството си по официален ред.

Сано бе очаквал подобен удар. Ако можеше да разпита майката на шогуна насаме, би могъл деликатно да се убеди в нейната невинност или да изтръгне признание без открито противопоставяне. Но Рюко изостряше положението. Той никога нямаше да позволи на своята покровителка да признае извършено убийство, защото в такъв случай би споделил наказанието й. Щеше да защитава собствената си кожа, нападайки Сано… особено ако той лично е замислил убийството на неродения наследник на шогуна. Вътрешно Сано прокле своята вечно търсеща истината природа, която го обричаше да издигне собствената си погребална клада. Но той не можеше да измени на дълга и честта. Примирен, извади писмото.

— Кажете ми, ако разпознавате това, Кейшо сан — каза Сано и прочете писмото. Периодично проверяваше реакцията на слушателите. Очите на Кейшо все повече се разширяваха, а изражението й бе шокирано. Рюко първоначално гледаше с недоверие, а после — с отчаяние. Сякаш бяха хванати на местопрестъплението. Сано не чувстваше особено удовлетворение.

После Кейшо се закашля и се хвана за гърлото.

— Помощ! — изхриптя тя.

Рюко я потупа по гърба.

— Вода! — нареди той. — Задушава се!

Хирата скочи. Наля чаша вода от една керамична кана и я подаде на свещеника, който я поднесе към устните на Кейшо.

— Пийте, господарке моя! — подкани я Рюко.

Лицето й почервеня; очите й се насълзиха, докато се давеше и хриптеше. Изпи водата, като окапа робата си.

Рюко погледна ядно Сано.

— Вижте какво сторихте!

Кейшо лежеше по гръб върху възглавниците, като вдишваше и издишваше с пресилено облекчение. Рюко й вееше на лицето. Сано каза:

— Вие сте написали това писмо. Заплашили сте я с убийство.

— Не, не! — господарката Кейшо размаха ръце в немощен протест.

— Откъде го взехте? — попита отец Рюко. — Нека го видя.

— От стаята на Харуме — отвърна Сано.

Двамата възкликнаха едновременно:

— Това не може да бъде! — лицето на Рюко бе пепеляво, а очите му — пълни с ужас. Както лежеше върху възглавниците, господарката Кейшо седна и каза:

— Аз написах това писмо; да, признавам. Но не на Харуме. Беше написано за моята безценна любов, която е тук сега! — и тя леко стисна ръката на Рюко.

Хитро обяснение! Рюко също се съвзе бързо.

— Моята господарка казва истината — потвърди той. — Когато усети, че не я обграждам с достатъчно внимание, тя се ядосва и изразява недоволството си в писма. Понякога заплашва да ме убие, макар че всъщност не го мисли. Получих това писмо преди няколко месеца. Както обикновено, ние се сдобрихме и аз й го върнах. В това писмо няма нищо, което да доказва, че е писано до Харуме — каза Рюко. — Сбъркали сте, сосакан сама.

— Но няма нищо, което да доказва, че е писано до вас — възрази му Сано. — Намерих го скрито в ръкава на едно от кимоната на Харуме. Как ще ми обясните това?

— Тя… вероятно го е откраднала от покоите ми — изтърси Кейшо.

— А защо й е било да го прави? — попита Сано със съмнение. И поднесе последното изобличаващо доказателство: — Имаме свидетел, който ви е чул да заговорничите как ще убиете Харуме и нероденото й дете, за да остане негово превъзходителство шогун до края на дните си и вие да запазите влиянието си над него.

— Това е лъжа! — възкликна Кейшо. — Никога не бих могла да сторя такова ужасно нещо, моят любим също!

— Какъв е този свидетел? — попита Рюко.

И тогава изведнъж разбра.

— Била е Ичитеру, тази коварна курва, която търси как да измести моята господарка! Вероятно е излъгала за нас, защото самата тя е убила Харуме — погледна свирепо Сано и каза: — А и вие искате да ни набедите за убийство, за да можете да контролирате шогуна. Фалшифицирали сте така наречения дневник, подхвърлили сте писмото и сте платили на бащата на Харуме, за да насочи подозренията към моята господарка.