Лора Роуланд - Иредзуми

Последното късче от мозайката постави цялата картина на смъртно опасен фокус. Рейко скочи на крака.

— Съжалявам, сенсей Фукузава, но трябва да тръгвам незабавно. Това е въпрос, който не търпи отлагане! — поклони се и бързо се сбогува с учителя. Втурна се надолу по хълма и скочи в очакващия я паланкин. — Обратно в замъка Едо — нареди тя на носачите. — И по-бързо!

Нямаше никакво съмнение, че Сано що разследва слуховете около господарката Кейшо и ще намери някакви доказателства за вина. Честта и дългът щяха да го принудят да я обвини в убийство, независимо от последствията. Единствено Рейко знаеше, че Сано се намира в смъртна опасност. Само тя можеше да го спаси — себе си също — от позор и смърт. Трябва да го предупреди, преди да е паднал в капана.

С показанията на Ичитеру, с писмото, дневника и разказа на бащата на Харуме доказателствата срещу господарката Кейшо стават твърде много, за да бъдат пренебрегнати — каза Сано на Хирата. — Не можем повече да отлагаме разпита й. А по външен вид свещеникът Рюко отговаря на описанието на мъжа, който е намушкал Чойей.

Сано вече бе разказал за положението, в което бе намерил търговеца на лекове, и за неуспешното дирене на убиеца му. Освен това уведоми Хирата, че е взел различни съставки от стаята на Чойей и ги е отнесъл на доктор Ито, който е открил сред тях и отровата биш. Те крачеха по потъналите в здрач улици на административния район на път към двореца. Влакнести червени облаци бяха обагрили небето като ивици кръв. Студът лъхаше от каменните стени и се насаждаше в костите. Сано носеше дневника на Харуме, а вътре бе сложил сгънатото писмо на господарката Кейшо.

— Това е само разпит, за да чуем как стоят нещата според Кейшо и Рюко. Не е официално обвинение в убийство…

Но и двамата знаеха, че Кейшо и Рюко можеха да го приемат твърде сериозно, да се засегнат и след това в ответ да обвинят Сано и Хирата в измяна. Щеше да се получи думата на двойката срещу тяхната… с шогуна като върховен съдия. Какви бяха шансовете Токугава Цунайоши да се съюзи с тях вместо с любимата си майка?

Когато влязоха в стаята на господарката Кейшо, Сано и Хирата завариха майката на шогуна и нейния свещеник разположени върху възглавници в осветената от лампи гостна. Бяха облечени в еднакви атлазени халати на златни хризантеми. Както багрите, така и самото цвете обичайно се носеха от членовете на кралското семейство. „Императорът и императрицата на Япония“, помисли си Хирата, спомняйки си какво бе казала Ичитеру за двойката. Одеяло покриваше краката им и квадратната рамка на мангал с дървени въглища. Около тях бяха сложени съдове със супа, туршия, зеленчуци, яйца от пъдпъдък, пържени скариди, сушени плодове и цяла пушена риба, кана със саке и самовар с чай. Господарката Кейшо точно дъвчеше една скарида. Рюко току-що бе раздал картите за игра. Щом Сано и Хирата коленичиха и се поклониха, той остави колодата и ги погледна внимателно.

Като облизваше мазните си пръсти, господарката Кейшо каза:

— Колко ми е приятно, че ви виждам отново, сосакан Сано! Младия ви помощник също… — и тя спря поглед върху Хирата. — Мога ли да ви предложа нещо да се подкрепите?

— Благодаря, вече сме яли — отвърна учтиво Сано. От миризмата на чесън и риба му призляваше; не би могъл да погълне нито хапка.

— Тогава нещо за пиене?

— Мисля, че сосакан Сано не е дошъл на гости, господарке моя — каза Рюко. После се обърна към Сано: — С какво можем да ви услужим?

— Моля, простете за безпокойството, но трябва да говорим с Кейшо сан за Харуме.

— Вече не го ли сторихме? — намръщи се озадачена господарката Кейшо. — Не знам какво повече да кажа… — тя погледна към Рюко за помощ, но той се бе втренчил в дневника, който държеше Сано. Неестественото му застинало изражение като маска скриваше онова, което свещеникът мислеше или чувстваше.

— Напоследък попаднах на нови факти — каза Сано. С усещането, че прекрачва границата между безопасната зона и бойното поле, той попита: — Какви бяха отношенията ви със сокушицу Харуме?

Майката на шогуна сви рамене и мушна една кисела репичка в устата си.

— Харесвах я много.

— Значи сте били приятелки? — попита Сано.

— Ами да, разбира се.

— Или нещо повече?

— Какво точно искате да знаете? — намеси се отец Рюко.

Без да му обръща внимание, Сано поясни:

— Това е дневникът на Харуме — той развърза шнура и прочете тайните стихове. За вас ли ги е писала Харуме, Кейшо сан? — попита Сано.