Лора Роуланд - Иредзуми

Надвесена над него, Ичитеру сложи пръст върху устните му.

— Шшш… Не се страхувай… няма да те боли. Наслаждавай се… — всяка нейна дума отекваше в главата му. — Нали искаш да знаеш кой уби Харуме?

— Не… искам да кажа, да! — Хирата се мъчеше да потисне следващия прилив на желание, който се надигаше в него.

— Един човек, който изпитваше ревност към нея… и се страхуваше, че раждането на наследник на шогуна ще осуети амбициите му… — Ичитеру държеше червен лакиран цилиндър, дебел колкото ръката й. — Той иска да управлява Япония и не може да си позволи да загуби своя единствен път към властта…

Мислите на Хирата блуждаеха. Той отчаяно се мъчеше да си спомни фактите от разследването и мъжете, които бяха заподозрени в извършеното престъпление.

— За кого говориш? За пазача Кушида? За владетеля Мияги? За тайния любовник на Харуме?

— Никой от тях… — Ичитеру плъзна кухия цилиндър върху органа му. Омаслената копринена подплата го обгърна в съвършена ласка. Щом Ичитеру задвижи цилиндъра, издатини под меката повърхност ту го притискаха, ту го отпускаха. Задъхан, Хирата пое към върха на следващия оргазъм. — Свещеник Рюко има шпиони навсякъде… Той знаеше за писмото на владетеля Мияги, защото има свободен достъп до вътрешното крило… Един ден го чух да казва на господарката Кейшо, че Харуме е бременна и че трябва да умре… Двамата решиха, че Рюко трябва да купи отрова и да я сложи в мастилото.

Дори когато новите доказателства срещу Кейшо изпълниха Хирата с ужас, той се разтърси от спазмите на следващ върховен екстаз. И този път Ичитеру предотврати пълното освобождаване, за което Хирата копнееше неистово. Тя махна цилиндъра и го захвърли настрана.

— Моля те, моля те! — ридаещ от желание, Хирата се напрегна да я достигне, но не можа да помръдне нито мускул. Сега Ичитеру го обкрачи с бедра, опрени в торса му. Великолепието на тялото й, спокойната хубост на лицето й и нейният див, горчиво-сладък вкус го влудяваше.

— Моля ви да предупредите негово превъзходителство, че потомството на Токугава е в страшна опасност — каза Ичитеру. — Никога няма да има пряк наследник, докато Рюко и Кейшо са в двореца. Те ще убиват всяка друга жена, която зачева от шогуна… Двамата се изживяват като император и императрица на Япония… Те ще манипулират шогуна… и ще прахосват парите му за собствените си капризи… Бакуфу ще отслабва… ще пламнат бунтове… Вие трябва да разкриете тези убийци и да спасите клана Токугава и цялата страна от гибел!

Въпреки тревогата си Хирата съзираше опасността от подобно действие.

— Не мога. Не и без потвърждение. Ако двамата с господаря ми обвиним неоснователно майката на шогуна, това би било държавна измяна!

— Обещайте ми, че ще опитате — ръката на Ичитеру, намазана с масло от гардения галеше органа му, докато стенанията му преминаха в дрезгави викове и той бе готов да изригне, но тя престана и рече: — Иначе… сега ще си тръгна… и повече няма да ме видите! Ужас заля Хирата при мисълта да загуби Ичитеру и никога да не задоволи този изгарящ копнеж, който го поглъщаше.

— Добре — извика той. — Ще го сторя. Само моля, моля…

Одобрителната усмивка на Ичитеру го изпълни с гузна радост.

— Взехте правилното решение. Сега ще получите своята награда.

Тя се сниши над неговата мъжественост. Хирата почти припадна, когато усети влажната и топла бездна на утробата й. Стаята се въртеше, все по-бързо и по-бързо. Звук, картина и мирис се сляха в единствено всепоглъщащо усещане. Ичитеру се движеше нагоре, после надолу с нарастваща скорост. Вътрешните й мускули го бяха сграбчили свирепо. Възбудата на Хирата достигна непознат за него връх. Сърцето му блъскаше неудържимо; напрегнатите му дробове не можеха да поемат достатъчно въздух; целият бе окъпан в пот. Щеше да издъхне от удоволствие. Обзе го паника.

— Не. Спри! Не мога повече!

И тогава избухна в див екстаз. Усещаше спермата, която струеше на тласъци от тялото му, чуваше собствените си викове. Над него Ичитеру тържествуваше. Когато отстъпи пред властта й, Хирата знаеше, че пътеката, която бе избрал, бе изпълнена със смъртна опасност. Но чувството за дълг и желанието го бяха тласнали по нея. Той не можеше да пренебрегне възможна заплаха срещу шогуна. Не можеше и да изгуби Ичитеру. Нямаше друг избор, освен да докладва нейната информация на Сано, който щеше да продължи нататък с разследването.

Даже и с риск за живота им.

Звънливите омайващи звуци на мелодия, изпълнявана на кото 27 27 Японски старинен струнен инструмент — Б.пр. подсказаха на Рейко, че най-накрая тя бе намерила свидетеля, когото търсеше от два дни.