Лора Роуланд - Иредзуми

Хирата обикновено предпочиташе да не пие по време на работа, но сега имаше нужда да успокои нервите си и все още треперещите си ръце.

— Да, ако обичате.

Сокушицу Ичитеру му наля чашка саке. Когато я подаде на Хирата, гладките й топли пръсти погалиха неговите. Очите й го повлякоха в бездънни дълбини. С усилие Хирата отмести поглед и пресуши чашката на една глътка. Питието имаше странен вкус на плесен, но той бе твърде благодарен за незабавния му успокояващ ефект, за да се вълнува от това. Ичитеру го наблюдаваше със сбрани в скута ръце и с усмивка, която играеше на устните й.

— Сега, предполагам, сме готови — каза тя.

И като се приведе напред, прокара връхчетата на пръстите си по бузата на Хирата. Допирът й остави пареща следа по кожата му. Възбуден, но и ужасен, той се отдръпна.

— Какво… какво правите? — попита той. Разумната част от съзнанието му предполагаше, че тя се опитва да отвлече вниманието му, като го прелъсти. Заради разследването той не трябваше да позволява това да се случи, колкото и да я желаеше. — В писмото си казахте, че имате важна информация за убийството на сокушицу Харуме… Освен това… държа да получа отговори на въпросите, които избегнахте в кукления театър… Къде се намирахте, когато Харуме едва не е била убита от хвърлен кинжал? И какво всъщност изпитвахте към нея?

— Шшш… — Ичитеру нежно прокара пръст по устните му.

— Престанете! — отсече Хирата. Опита се да стане, но го връхлетя странно усещане. Краката му бяха тежки като торби с цимент; главата му сякаш бе отделена от тялото. Сетивата му бяха необичайно изострени. Имаше чувството, че всяка пора се бе отворила, че всеки нерв потръпваше. Мътните цветове в стаята сияеха; плисъкът на канала звучеше като океански прибой; парфюмът на Ичитеру изпълваше дробовете му с уханието на милиони цветя. Хирата чу бързите удари на сърцето си, долови устремния поток на кръвта си. Мъжествеността му щръкна във възбуда, каквато не бе изпитвал до този момент. Ичитеру му помогна да се изправи на крака, като почти го носеше към футона. — Не — възпротиви се немощно Хирата. През сънлива мъгла си спомни как бившите му колеги в силите на реда говореха за някакъв наркотик, който засилвал сексуалното удоволствие. Освен това си спомни, че Ичитеру не бе вкусила от сакето. Вероятно бе поставила опиата вътре. Дали не го бе купила от Чойей заедно с отровата, умъртвила Харуме? — Пуснете ме, моля ви! — завика Хирата. Страхуваше се за живота си, но близостта на Ичитеру го караше да тръпне от удоволствие. Допирът й изгаряше всички остатъци от разум в съзнанието му. Предавайки се, той рухна на футона. Декоративният таван бе украсен с изрисувани вълни, които се вдигаха и спускаха пред замъгления му поглед. Ичитеру се носеше над него, сякаш летеше във въздуха, а полите на бледоморавото й кимоно се ветрееха. После тя вдигна ръце и дрехата й се свлече на пода, разкривайки чисто голото й тяло. Хирата ахна. Гърдите на Ичитеру бяха пълни и сочни, зърната й — големи колкото монети. Бедрата й се извиваха в пищна дъга, а кичур копринени косми се бе сгушил в слабините й. Гладка матова кожа подчертаваше извивката на врата, раменете и дългите й грациозни крака. Под парфюма й Хирата усети нейния естествен мирис — остър и солен като морето. В гърдите му се надигна вълна от желание, но на гребена й се носеше смъртен страх. — Не, моля ви! Не можем да го сторим. Ако шогунът разбере, ще ни убие и двамата!

Ичитеру само се усмихна, развърза пояса му и съблече дрехите му.

— Та аз ви повиках заради негово превъзходителство. Той се намира в голяма опасност… Убийството на Харуме бе част от заговор срещу нашия господар…

— Какъв заговор? Не разбирам… — наркотикът ограничаваше способността му да разсъждава; мозъкът му се носеше в море от опиянение. Ичитеру се надвеси над него. Гърдите й нежно докоснаха неговите. Невероятното усещане изтръгна стон от Хирата. Той чу как водите на канала се разбиват в бреговете му. Трябваше да избяга. Трябваше да обладае Ичитеру. Но не можеше да стори нито едното, нито другото; наркотикът бе парализирал крайниците му. Тогава Ичитеру обхвана гърдите си с две ръце и притисна щръкналата му мъжественост в топлата гладка падина между тях. Задвижи се нагоре-надолу с усмивка. Триенето бе непоносимо възбуждащо. Хирата извика, когато удоволствието му взе да нараства твърде бързо и твърде необуздано: — Спрете, недейте! — бе запазил достатъчно самообладание, за да не иска да изпръска Ичитеру от глава до пети, но протестът му остана незабелязан. Тя продължи своите движения. Хирата чувстваше как неизбежното освобождаване бързо наближава. Ичитеру сръчно притисна някакви точки в основата на члена му. Върховното изживяване изригна в спазми на екстаз. Той се напрегна, за да съсредоточи погледа си там, но после замлъкна изненадан. Никаква сперма не се бе отделила от члена му, който продължаваше да бъде твърд като камък. И освобождаването ни най-малко не бе намалило възбудата. — Какво направи с мен? Каква е тази магия? — попита той.