Лора Роуланд - Иредзуми

От високия хълм зад храма Зоджо древната мелодия се понасяше надолу над зали за богослужение, павилиони и нагоди, като всеки отделен тон трептеше ясен и отчетлив в кристалния въздух.

— Пуснете ме тук — нареди Рейко на носачите. Тя слезе от носилката в подножието на хълма и бързо се заизкачва по каменните стъпала, които водеха нагоре между пръскащите аромат борове. Птици чуруликаха в акомпанимент на музиката, която ставаше все по-силна, колкото по-високо се изкачваше. Но обгърнатата от покой красота на мястото не я впечатляваше. Всичко, не само личната й амбиция или бракът й със Сано, но и животът им можеше да се окаже зависим от онова, което свидетелят знаеше за убийството на сокушицу Харуме. Нетърпението ускоряваше стъпките й, полите на издутата й пелерина плющяха зад нея като крила на огромна пеперуда. Задъхана, със сърце, което блъскаше в гърдите й, Рейко се озова на върха.

Около нея се бе ширнала просторна гледка. Долу, от другата страна на хълма, каменни мостове прехвърляха езерото до малкия остров, на който се намираше храмът на богинята Сарасвати 28 28 Хиндуистка богиня на учението, музиката и словото — Б.пр. .

Керемиденият покрив искреше на слънцето; буйна растителност покриваше околния пейзаж. На север Едо се простираше в мъгла от пушек, обгърнат от блестящата лента на река Сумида. Рейко се отправи към многоръката статуя на Канон богинята на милостта — и после към павилиона до нея. Селяни, самураи и свещеници се бяха събрали, за да чуят музиканта на кото, коленичил под сламения покрив на беседката.

За Рейко той винаги бе изглеждал много възрастен. Тя предполагаше, че вече бе минал седемдесетте, главата му бе като яйце — гола и изпъстрена с петна. Възрастта го бе прегърбила и бе придърпала надолу чертите на тясното му лице; приведен над дългия инструмент, той изглеждаше като стар жерав. Но възлестите му пръсти свиреха все тъй енергично. Той въртеше ключовете за настройка, сръчно преместваше клапите и удряше тринайсетте струни с плектър от слонова кост. Със затворени очи той твореше музика, която сякаш караше целия свят да застине в благоговение. Неземната красота на песента изпълни с неволни сълзи очите на Рейко. Престанала да бърза, тя зачака пред беседката края на изпълнението. Финалният акорд увисна във въздуха един безкраен миг. С наведена глава и все още затворени очи, музикантът бе застинал, сякаш в транс. Публиката се разотиде. Рейко се приближи до него.

— Сенсей Фукузава? Извинете, може ли да поговоря с вас? — тя се поклони и добави: — Сигурно не ме помните. Последната ни среща бе преди осем години.

Музикантът отвори очи. Старостта не бе замъглила проницателната им яснота. Лицето му светна. Беше я разпознал.

— Разбира се, че те помня, госпожице Рейко… или може би трябва да кажа уважаема госпожо Сано — гласът му бе слаб и треперещ: — Поздравления за брака ти — после той протегна ръка с гостоприемен жест. — Моля, заповядай.

— Благодаря — Рейко изкачи стъпалата на павилиона и коленичи срещу стареца. — Търсих ви къде ли не — в къщата ви в Гинза и в театрите. Накрая един от вашите колеги ми каза, че сте започнали поклонничество по храмове и манастири из цялата страна. Толкова се радвам, че ви открих, преди да напуснете Едо.

— А-а, да. Искам да посетя светите места, преди да умра. Но каква е причината за това внезапно нетърпение да се срещнеш със своя стар учител по музика? — очите на стареца искряха. — Предполагам не желанието за нови уроци?

Рейко се усмихна печално. През шестте години, когато сенсей Фукузава я бе обучавал да свири на кото, тя не бе проявила необходимото усърдие. Сега бе достатъчно голяма, за да съжалява за пропилените усилия на своя сенсей.

— Искам да се извиня за тогавашното си отношение — каза Рейко.

— Няма нужда от извинения; достатъчно ми е да видя, че си узряла — отвърна старецът, произнасяйки на глас мислите й. — Но предполагам, че има сериозна причина за честта, която ми оказваш с вниманието си? — усмихна се той благо.

— Да — призна тя. — Разследвам убийството на сокушицу Харуме и чух, че сте прекарали последния месец в двореца, давайки уроци на наложниците във вътрешното крило. Искам да знам дали сте чули или видели нещо, което може да ми помогне да разкрия убиеца.

— А-а! — сенсей Фукузава прокара изкривените си от артрит пръсти по струните на кото, като съзерцаваше Рейко. От инструмента се разнесе блуждаеща отвлечена мелодия с минорно звучене. Макар че нито изражението му, нито тонът му подсказваха нещо различно от благ интерес, Рейко разчете неодобрение. Тя побърза да се оправдае пред възрастния учител, защото копнееше за доброто му мнение. След като обясни защо иска да разследва убийството, тя му съобщи новините, които бяха затвърдили решимостта й да разреши случая.