Лора Роуланд - Иредзуми

— Нареждам ти да стоиш далеч от Ичитеру. Вече си изгубил своята обективност по отношение на нея, а наказанието за сношение с наложница на шогуна е смърт.

Нова вълна на срам и мъка заля Хирата. Сано вече не му се доверяваше. По-добре никога да не бе срещал Ичитеру! Потребността от реванш го погълна. Стигнаха до едно разклонение на пътя и Сано каза:

— Отивам в Асакуса. Ще се видим по-късно вкъщи! — той тревожно се взря в Хирата. — Добре ли си?

— Да, сосакан сама — отвърна Хирата и проследи с поглед как Сано се отдалечава. Но далеч не беше добре и нямаше да бъде, докато не спечелеше отново доверието на своя господар. Яздейки към кея Дайкон, реши, че единственият начин да го стори е, като разкрие доказателствата, които в края на краищата ще посочат убиеца на Харуме.

Няколко часа напрегнат оглед на мястото, където бе убит Чойей, разпръснаха надеждите на Хирата за спасение. Стаите в съседните къщи принадлежаха на незадомени мъже — докери и общи работници, — които вероятно бяха отсъствали по време на убийството. Никой не бе забелязал вероятния извършител, защото предишния ден из квартала се бяха разхождали много мъже с наметала и качулки заради студеното време. До пладне Хирата бе уморен, обезкуражен и гладен. Над един ред витрини нагоре от кея видя табела, рекламираща прясна змиорка. Отби се, за да се подкрепи.

В предната част малкото помещение бе пълно с клиенти, насядали на пода и стиснали в ръце пръчици за ориз. Хирата се настани и си поръча ядене. Когато съдържателят — едър мъж с липсващи до кокалчетата пръсти на двете ръце, му донесе поръчаното блюдо — парчета печена на грил змиорка с кисел патладжан върху ориз и каничка с чай, Хирата се представи:

— Разследвам убийството на един търговец недалеч от тук. Да си чул нещо?

Мъжът избърса потното си чело с ръкав и кимна:

— Много лоши неща се случват в днешно време, но когато стане с твой познат, направо онемяваш…

Хирата наостри уши заинтригуван.

— Ти си го познавал?

— Не много добре — призна съдържателят. — Не беше кой знае колко приказлив. Но често се хранеше тук. Имахме си уговорка — той ми продаваше с намаление, а аз приемах съобщения от клиентите му. Обикаляше из целия град, но всички знаеха, че могат да го намерят тук… — съдържателят хвърли поглед към герба на Токугава върху одеждите на Хирата и попита: — А защо висш държавен служител като вас се интересува от възрастен амбулантен търговец?

— От него е била купена отровата, убила наложницата на шогуна — отвърна Хирата.

— О-хо… Чакайте… Аз не знам нищо за никаква отрова — съдържателят вдигна ръце отбранително. — Старецът продаваше само разни лекове. Моля ви, не искам неприятности…

— Не се притеснявай — успокои го Хирата. — Не следя теб. Просто ми е нужна помощта ти. Вчера тук да е идвал мъж с наметало и качулка да търси търговеца?

— Не. Не се сещам някой да е питал за него вчера.

Хирата изсумтя разочаровано.

— А Чойей имаше ли жени между клиентите си?

— О, да, много, даже и богати дами. Купуваха си илачи за разни женски болести…

— А имаше ли една висока, много красива и елегантна, около трийсетте, с големи гърди и много украшения в косите?

— Може и да е имало, ама не напоследък… — нетърпелив да се разграничи от престъплението, съдържателят добави: — От доста време никой не е оставял съобщение за стареца.

Млад келнер с пъпчиво лице, който минаваше покрай тях с поднос храна, се намеси:

— Освен онзи самурай, който дойде точно когато привършвахме със сервирането на сутрешните ястия.

— Какъв самурай? — възкликнаха едновременно Хирата и собственикът.

Келнерът сервира купичките с ориз и змиорка и се върна.

— Онзи, когото видях на уличката, когато излязох да изхвърля боклука. Той ме заплаши, че ще ме промуши с нагината, ако не му помогна да намери търговеца. Тогава му казах къде живее старецът. И той бързо си тръгна — келнерът изглеждаше стъписан. — Ама това убиецът ли е бил? Изглежда, съм се отървал на косъм.

— Как изглеждаше? — попита Хирата.

— По-възрастен от вас. Грозен — келнерът изнесе напред долната си челюст и се навъси, имитирайки непознатия. — Беше брадясал, а дрехите му, макар и като на човек с положение, бяха мърляви, все едно бе спал на открито.

Хирата се въодушеви. Описанието на мъжа и на оръжието му съвпадаше с вида на пазача Кушида и го поставяше в същия район по времето на убийството. Може да се е сдобил с наметалото и качулката по-късно като прикритие. Сега той ставаше по-важен заподозрян от Ичитеру. Хирата изяде храната си и благодари на съдържателя и на келнера с големи бакшиши. На тръгване от гостилницата проводи куриер до замъка Едо с нареждане до помощниците си да търсят Кушида в района на кея Дайкон. После яхна коня си и се отправи към тържището, където преди година бе станал инцидентът със сокушицу Харуме.