Лора Роуланд - Иредзуми

Музикантите засвириха весела мелодия на шамисен, флейта и барабан. Слугите разнасяха кани със саке и чаши и предлагаха подноси, отрупани с деликатеси. Викове „Канпай“ 34 34 Наздраве, за наше здраве! (яп.) — Б.пр. се разнесоха откъм гостите. С преливащо от радост сърце Сано размени усмивка с Рейко. Под прикритието на широките си ръкави те си държаха ръцете.

Разследването на убийството бе приключило. Кушида бе преместен на служба в провинция Ката, където можеше евентуално да се освободи от натрапчивата си идея и да започне нов живот. Но Сано бе длъжен да се досети, че Янагисава ще жертва Шичисабуро, и трябваше да намери някакъв начин да спаси актьора.

Съдията Уеда стана и произнесе първата реч:

— Бракът прилича на сливането на два потока две семейства, две души се събират. Макар че там, където се срещат, може да се образува водовъртеж, нека продължат вечно да текат в една и съща посока! — и като се усмихна гордо към Сано и Рейко, вдигна чашата си със саке. — Пия за съюза между нашите два клана!

Гостите го аплодираха и пиха. Прислужници наляха питиета за Сано и Рейко. Следващ говори Хирата:

— През тази година и половина, в която служих на сосакан сама, за мен той бе пример на безупречен самурай и господар. Сега съм щастлив, че се сдоби със съпруга, също тъй достойна, смела и благородна. Заклевам се да им служа вярно до края на живота си.

Нови аплодисменти и повторно пресушени чаши. Тогава в приемната влезе един служител и обяви:

Негово превъзходителство шогунът и майка му уважаемата господарка Кейшо.

Всички се поклониха ниско, но шогунът им даде знак да се изправят. После се обърна към Сано:

— Майка ми иска да ти връчи специален сватбен подарък.

Четирима свещеници внесоха през вратата огромен буцудан, будистки олтар. Докато Рюко ги напътстваше как да го поставят в ъгъла, присъстващите следяха действията им с благоговение. Ярки, изрязани в дървото дракони, божества и пейзажи украсяваха вратите на високия до тавана буцудан. Имаше колони, инкрустирани със седеф, и позлатен покрив на пагода. Беше шедьовър на грозотата.

— Къде ще го сложим? — прошепна Рейко.

— На почетно място — прошепна Сано в отговор. Този дар скрепяваше съюза между него и господарката Кейшо: с нейна подкрепа той се надяваше да убеди шогуна за реформи, които да намалят корупцията в правителството и да подобрят живота на гражданите, а и освен това те имаха нужда един от друг, за да се противопоставят на Янагисава, който тъй красноречиво отсъстваше от празненството. След провала на заговора му той щеше по-яростно от всякога да се стреми да ги унищожи.

— Това е най-великолепният буцудан, който съм виждал — обяви Сано. — Благодаря от сърце, почитаема Кейшо сан.

Майката на шогуна се изкиска. Присъстващите изрекоха приглушени хвалебствия и Рюко подхвана тържествена молитва. Сано огледа с интерес свещеника — той също бе ценен съюзник. В рамките на едно-единствено разследване той си бе създал солидна основа, която да го поддържа в диренето на истина и справедливост.

Последваха нови приветствия, придружени с много ядене, пиене, музика и веселие. Гостите се изреждаха при подиума, за да пожелават щастие на младоженците. По време на едно кратко затишие Сано се обърна към Рейко:

— Щастлива ли си?

Рейко се усмихна:

— Да.

— И аз — това наистина бе най-прекрасният ден в живота на Сано. Естествено, той знаеше, че такова съвършено доволство не може да продължи дълго. Щеше да има още опасни разследвания. Но сега се наслаждаваше на покоя. С такива добри приятели и съюзници успехът в бъдеще изглеждаше сигурен. А до него бе изворът на свежия му оптимизъм.

— Хайде да си обещаем нещо — каза той. — Каквото и да стане, нека винаги бъдем влюбени!

Рейко стисна ръката му; в очите й проблесна дяволито пламъче.

— И партньори — добави тя.

Аригато — благодаря

бакараший — изключено

бакуфу — военнофеодално правителство на Япония

банчо — жилищен район на потомствените васали на Токугава

биш — екстракт от билка, използвана като отрова за стрели

Бушидо — Пътят на воина — моралният кодекс на самураите

гомен насай — съжалявам; хиляди извинения

даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония

джите — късо отбранително оръжие на дошин

джоро — низша дворцова служителка

до иташимашите — няма защо

дошин — низш служител в силите на реда