Лора Роуланд - Иредзуми

— Извиках те тук, за да разрешим някои… ъ-ъ… важни въпроси, поставени от сосакан Сано и от уважаемата ми майка — каза шогунът, като нервно въртеше в ръце ветрилото си.

Сърцето на Янагисава блъскаше като диво животно, което се опитваше да избяга от клетката на тялото му. Макар че си бе представял тази сцена хиляди пъти, откакто Рюко бе дошъл в кабинета му, действителността пак беше ужасяваща. Трябваше да овладее страха си и да съсредоточи усилията си за поправяне на стореното зло.

— С охота ще ви съдействам по всякакъв начин, ваше превъзходителство — Янагисава се постара на лицето му да бъдат изписани недоумение и строга готовност да служи на господаря си, като вкара в гласа си точната нотка невинност. — За какво става въпрос?

— Изглежда ти си… ъ-ъ… се опитал да набедиш моята обична майка в убийството на сокушицу Харуме и да унищожиш моя скъп и верен сосакан, като си го подвел да повдигне срещу нея официално обвинение. Това е не само държавна измяна… ами и лично предателство — гласът на Токугава Цунайоши бе напрегнат и пронизителен; в очите му блестяха сълзи. Господарката Кейшо измърмори ядно и потупа успокоително сина си по ръката. Рюко се усмихна едва забележимо към Янагисава, а Сано наблюдаваше всички с неотслабваща бдителност. — В продължение на петнайсет години аз ти давам всичко, което пожелаеш — земя, пари, власт. И ти ми се отплащаш за щедростта със заговор. Това е възмутително!

— Щеше да бъде, ако беше истина — отвърна Янагисава, — но аз мога да ви уверя, че няма нищо подобно! — пот изби под мишниците му, ръцете му се вкочаниха, но той знаеше точно какво трябва да направи. Постара се на лицето му да се изпишат изумление и обида, след което, внимавайки много да не преиграва, каза: — Ваше превъзходителство, какво ви накара да повярвате, че аз съм извършил нещо тъй отвратително?

— Ъ-ъ… — шогунът преглътна и запремигва. После, твърде развълнуван, за да отвърне, махна немощно към Сано.

— Вие сте наредили на Шичисабуро да подхвърли писмо, написано от господарката Кейшо, между вещите на Харуме, за да може аз да го намеря — каза Сано. Говореше предпазливо, защото си даваше сметка, че битката още не е приключила. Докато обясняваше как е била открита измамата, Янагисава клатеше глава слисан, след което остави престорен гняв да изостри чертите му.

— Шичисабуро е действал без мое знание и съвсем не по моя заповед — отвърна той.

Господарката Кейшо ахна.

— Невероятно!

Рюко присви очи. Сано су навъси.

— Така ли? — в гласа на шогуна звънна надежда. Нима искаш да кажеш, че вината е изцяло на момчето и ти нямаш нищо общо със… ъ-ъ… заговора?

Янагисава усети как везните на победата се накланят в негова полза. Токугава Цунайоши все още държеше на него и търсеше помирение.

— Точно така.

Шогунът се усмихна с облекчение.

— Изглежда, преценката и за теб не с била правилна, Янагисава сан. Хиляди извинения.

Янагисава се поклони, приемайки смирено извиненията на шогуна, като в същото време се подготвяше за следващия рунд. Точно както бе очаквал, Сано каза:

— Предлагам да дадем възможност на Шичисабуро да изложи собствената си версия за тази история.

— О, много добре — съгласи се шогунът с охота.

Скоро Шичисабуро вече бе коленичил пред подиума от страната на Янагисава. Тревога бе сгърчила дребното му лице. Той хвърли поглед към дворцовия управител за успокоение, но той отвърна очи от своя любовник. Нямаше търпение да се отърве от това жалко същество.

— Шичисабуро, искам да ни кажеш истината заяви Токугава Цунайоши. Ти си откраднал писмото, написано от майка ми, и си го скрил в стаята на сокушицу Харуме. По собствена инициатива ли го стори или по нечие нареждане?

Янагисава беше сигурен, че сега момчето ще издрънка цялата истории. Но кое бе по-тежко: думата на един прост актьор или на дворцовия управител? Пък и много лесно можеше да го накара да изглежда като лъжец.

— По собствена инициатива, ваше превъзходителство — отвърна Шичисабуро.

Янагисава се втренчи в него удивен. Откъм господарката Кейшо и свещеник Рюко долетя развълнуван ропот; шогунът кимна, а Сано каза:

— Ваше превъзходителство, смятам, че присъстващите тук плашат момъка. Може би ако двамата с вас разговаряме с него насаме…

— Не! — отекна викът на Шичисабуро. После той сниши глас. — Аз съм добре. И… казвам истината.

Янагисава онемя от слисване. Полудял ли беше актьорът, или бе просто глупав?

— Даваш ли си сметка, че по този начин се признаваш за виновен в опит… ъ-ъ… да скалъпиш фалшиво обвинение срещу моята майка? — попита шогунът. — Осъзнаваш ли, че това е държавна измяна?