Лора Роуланд - Иредзуми

— Хирата? — обади се Сано.

Младият васал тласна владетеля Мияги към пропастта.

— Помощ, братовчедке! — изплака даймио. Никой друг не отронваше нито звук. Никой не помръдваше. Обезумяла от ревност, Акико очевидно искаше да спаси съпруга си, но и да запази положението си в живота му. Сано усети как нощта се разгръща, необятна, черна и кошмарна като безизходицата, до която бяха стигнали преговорите им. Заля го отчаяние.

И тогава откъм гората до тях долетяха трясък и хрущене. Тежки стъпки от тичащи нозе затрополиха по склона. Зад госпожа Мияги и Рейко изведнъж изникна някакъв мъж. Беше облечен в мърляво кимоно, а в ръка стискаше копие.

— Кушида! — възкликна Сано. Той видя как Хирата се вцепени от изненада, и чу как даймио изстена смаяно. Госпожа Мияги се извърна леко с трескави очи, опитвайки се да наблюдава всички едновременно.

— Вероятно той ни е следвал в гората — каза Хирата. — Какво прави тук?

Пазачът не обърна внимание на Сано, Хирата и владетеля Мияги. Насочил копието си към Акико, той изкрещя:

— Убийца! — маймунското му лице бе черно от мръсотия; сплъстените му коси падаха свободно до раменете му. — Ден и нощ издирвах убиеца на моята любима Харуме. Най-накрая те открих! Сега ще отмъстя за смъртта й, ще успокоя духа й и ще възвърна честта си!

Сано разбра защо Кушида бе ходил на кея Дайкон — бе проследил Чойей и бе принудил умиращия търговец да му издаде клиента, закупил отровата за стрели. Той е бил мъжът, когото хазяинът бе чул в стаята на Чойей. После е проследил госпожа Мияги. Преди Сано да реагира, пазачът се хвърли към съпругата на даймио Мияги. Тя изпищя и се наклони настрани към беседката. Острието на копието разкъса ръкава на робата й. Проклинайки, Кушида отново се хвърли в атака. Когато госпожа Мияги отмести кинжала си и го размаха в опит да се отбранява, Рейко се отскубна. Тя се запрепъва по пътеката, като се стараеше да избягва зловещите удари на Кушида. Когато Сано се втурна да й помогне, дръжката на копието се стовари върху рамото му.

Хирата блъсна владетеля Мияги настрана, извади меча си и се хвърли срещу Кушида.

— Аз ще се погрижа за него, сосакан сама. Вие спасявайте Рейко.

Като мушкаше и избягваше ударите на противника, той започна да изтласква Кушида надолу по хълма. Сано протегна ръка към Рейко, но Акико поряза десницата му с кинжала си и изпищя:

— Махай се!

Сано измъкна меча си и замахна срещу острието на убийцата. Рейко извади камата от ръкава си и се включи в сражението. Тогава Сано почувства, че някой ги приближава в гръб. Извърна се рязко и видя даймио Мияги, размахващ меч.

— Няма да ви позволя да нараните жена ми! — иначе отпуснатите му черти сега бяха сковани от страх. Той замахна непохватно към Сано.

Сано избегна удара. После сам нанесе удар с намерение да избие меча му, а не да го промуши.

В това време Рейко замахна към Акико, но тя парира удара й. Тънките им остриета се удариха едно в друго с нежен стоманен звън. Като се въртяха и извиваха в ловки маневри на ръба на пропастта сред веещи се коси и издуващи се на вятъра поли, те сякаш изпълняваха зловещ танц. Рейко се биеше с усвоена вещина, а госпожа Мияги — с ярост и жестокост. Откъм подножието на хълма Сано чу как пазачът Кушида изкрещя на Хирата:

— Остави ме! Аз трябва да отмъстя за смъртта на Харуме. Само така ще успея да намеря покой!

Владетелят Мияги отчаяно се съпротивяваше на умелите удари на Сано. Печалното му лице лъщеше от пот. Угаждал цял живот на капризите си, той не беше във форма да се бие. Сано бързо изби меча от ръката му. Безпомощен, той се сви на земята и хвърли поглед към съпругата си, чието кимоно висеше на изцапани с кръв ивици там, където Рейко я бе порязала. От гърдите му се изтръгна отчаян стон. После вдигна ръце в знак, че се признава за победен.

— Приемам поражението си — каза той с тихо достойнство. — Моля, позволете ми привилегията да извърша сепуку.

Даймио извади своя къс меч и го стисна в треперещите си ръце с острие, насочено към корема. Затвори очи и зашепна молитва. Или бе решил да се измъкне като страхливец от трудното положение, или някакви останки от самурайска чест все още живееха в него. После си пое дълбоко въздух и с пронизителен вик заби меча в тялото си.

— Шигеру! — госпожа Мияги се втурна към него, пусна кинжала и започна трескаво да гали лицето на даймио с кървавите си ръце. Той се гърчеше в предсмъртна агония. Тялото му се разтресе в ужасна конвулсия. Погледна жена си и устните му прошепнаха неясни думи. После се отпусна неподвижен в ръцете й.