Лора Роуланд - Иредзуми

От гората до тях достигна неясно хрущене. Зад Сано Хирата извика:

— Какво беше това?

— Сигурно сме изплашили някое животно — отвърна Сано, зает единствено с мисълта по-скоро да стигнат. — Няма значение. Бързай!

Накрая стигнаха до едно равно място, където вилата се мержелееше тъмна и безмълвна. Пред конюшнята стояха два празни паланкина, единият от които с герба на Сано.

— Хей! — извика той. — Има ли някой тук? Двамата взеха фенерите, оставиха конете си и влязоха във вилата през незалостената врата. На рафтове по стената на антрето висяха най-различни оръжия. Забелязал два комплекта мечове, Сано се втурна в усойния коридор с викове:

— Ота! Фуджисава! Къде сте? Рейко?

Не последва отговор. Вдясно зееше тъмна кухня.

— От печката излиза пушек — каза Хирата. — Трябва да са някъде наоколо.

Тогава Сано долови нисък стържещ звук, който изтъняваше и завършваше с въздишка. Звукът се повтори, долитайки от стаята зад кухнята. Сано се втурна вътре.

На пода сред подноси полуизядена храна лежаха дванайсет мъже. Сано разпозна ескорта на Рейко и двамата си помощници. Ота хъркаше.

— Заспали са — каза Хирата.

Сано разтърси Ота.

— Събуди се! Къде е Рейко?

Ота само изстена и продължи да спи.

— Пияни са — каза Хирата с отвращение.

Тогава Сано долови дъха на Ота — от него се носеше някакъв особен сладникав мирис — не на алкохол, а на нещо, напомнящо развалени кайсии. Той грабна чашата на Ота и я подуши. В нея все още се долавяше същият мирис.

— Вероятно някакво приспивателно — страховете му за Рейко се превърнаха в ужасяваща сигурност, че госпожа Мияги е замислила да я убие. Защо иначе ще обезврежда охраната? — Хайде, ела да претърсим къщата!

Направиха го, но без резултат.

— Семейство Мияги вероятно са извели Рейко навън да гледат луната — предположи Сано и се втурна през задната врата. Градината беше пуста, но на върха на гористия хълм на фона на нощното небе луната очертаваше силуета на малка постройка. Вътре трепкаше светлинка. — Там горе са!

С фенери в ръка двамата с Хирата се гмурнаха в тъмната гора и с мъка се закатериха по едва видима обрасла пътека. Удряха се в ниски клони, хлъзгаха се по борови иглички и паднали листа, катереха се по скали и прескачаха паднали клони.

— Струва ми се, че някой върви след нас — каза Хирата.

Сано не обърна внимание на предупреждението. Останал без дъх, той излезе от гората и се завтече по тревистото било на хълма към малкия павилион със сламен покрив. Зад решетестите стени гореше фенер. Отвъд беседката се долавяха гласове.

— Моля те, братовчедке! Ако я убиеш, само ще влошиш нещата… — това бе гласът на даймио Мияги, дрезгав от отчаяние.

— Нямаме избор — крещеше в отговор съпругата му.

Докато Сано и Хирата се катереха залитайки, владетелят Мияги захлипа:

— Не можеш да се измъкнеш безнаказано след подобно нещо. Ще те екзекутират за убийство. Аз как ще се оправям без теб?

— Няма да можеш — в гласа на жена му прозвуча мрачно тържество. — В продължение на трийсет и три години аз ти служа всеотдайно, изпълнявам всичките ти желания, браня те от последствията. Убих онова съседско момиче, защото то те хвана да я шпионираш на вратата на тоалетната. Страхувах се, че ще ни създаде неприятности, и сложих отрова в чая й. Ако сега ме оставиш да убия и тази глупачка, никой вече няма да ни раздели!

Значи госпожа Мияги бе извършила и онова неразкрито убийство, за което бе споменал съдията Уеда! Дори когато страх прониза сърцето му, в Сано се надигна неистова надежда. Рейко все още беше жива. Задъхан, се втурна напред, заобиколи павилиона и замръзна на място. Фенерът му освети три фигури, които се откроиха като трепкащи очертания на фона на мрака. Владетелят Мияги бе коленичил на пътеката, която граничеше с пропастта. Някъде долу се долавяше глух шум от течаща вода. Малко по-нататък съпругата му стоеше на крачка от ръба и държеше Рейко за косите. Пищните им роби се вееха на вятъра.

— Рейко! — извика Сано. Даймио извърна към него обляно в сълзи лице. Акико се завъртя. Държеше кинжал, опрян в гърлото на Рейко. — Хвърли ножа! — нареди Сано на госпожа Мияги, като се опитваше да не допусне паника в гласа си. Връхлетя го ужас. — Арестувана си за убийствата на сокушицу Харуме и на Чойей. Ако убиеш жена ми, това няма да ти помогне! — остави настрана фенера си и махна с ръка. — Пусни я да дойде при мен.

— Направи каквото ти казва, братовчедке! — изстена умолително владетелят Мияги.