Лора Роуланд - Иредзуми

— Аз излизах за малко. Когато се върнах, теб те нямаше — после добави заядливо: — Беше отишла някъде и трябваше да стоя сам. Мина цял век, докато си дойдеш.

— Грешиш, братовчеде! — в гласа на Акико прозвуча рязка предупредителна нотка. — Трябваше да свърша някои неща в крилото на прислугата. Ако ме беше потърсил по-усърдно, щеше да ме откриеш. Изобщо не съм напускала къщата.

Рейко скри радостта си. Щом даймио бе толкова глупав, че да оборва собственото си алиби, тогава нямаше да й е трудно да изтръгне и самопризнанията му. От масата с храната Рейко си избра мариновани репички и си взе малко. Парливата хапка изпълни устата й със слюнка.

— Вкусно! И като си помисля колко са пътували, докато стигнат до тази маса! Когато бях малка, веднъж бавачката ме заведе да видя лодките, които докарваха зеленчуци на кея Дайкон. Много интересно място. Били ли сте там?

Госпожа Мияги се намеси рязко:

— Съжалявам, но никой от нас не е имал това съмнително удоволствие.

Даймио бе отворил уста да каже нещо, но тя го спря с поглед. Той придоби смутено изражение и после сви рамене. Очевидно бе ходил на кея Дайкон.

— Защо не опитате да напишете едно стихотворение? — подкани я госпожа Мияги.

Рейко реши да се възползва от класическа тема. Тя написа няколко йероглифа и после прочете:

— Асакуса е едно от любимите ми места, особено на Четирийсет и шестхилядния ден. Ходихте ли тази година?

— Трудно понасяме огромните тълпи — бързо отвърна съпругата на даймио. — Никога не ходим там по празниците.

— Но тази година направихме изключение… не помниш ли? — обади се владетелят Мияги. — Боляха ме костите и ти реши, че лековитият пушек от тамяна пред храма Канон ще им помогне… — той се изкиска. — Ти май наистина почваш да забравяш, братовчедке.

Окрилена, че той сам бе споменал за присъствието си в Асакуса в деня на нападението над Харуме, Рейко продължи с въпросите:

— Китайските растения фенери на пазара бяха великолепни. Видяхте ли ги? — искаше да разбере по-точно къде са се намирали съпрузите по време на покушението.

— Уви, поради здравето ми бях лишен от това удоволствие. Аз си почивах в градината на храма и оставих съпругата ми сама да се наслаждава на причудливата им форма.

С явно раздразнение госпожа Мияги заяви:

— Отклоняваме се от главната цел на нашия излет… — и тя завъртя четчицата в треперещите си пръсти. — Нека съчиним друго стихотворение…

Владетелят Мияги вдигна поглед към луната и изрецитира:

Ледената ръка на страха сграбчи сърцето на Рейко, когато проумя значението на думите му.

— Забранената любов е много романтична — каза тя. — Стихотворението ми напомня за един слух, който се носи в двореца за сокушицу Харуме…

— Дворецът гъмжи от слухове — ожесточено я прекъсна Мияги Акико — и твърде малко от тях са истина.

Даймио не й обърна внимание.

— И какво сте чули?

— Харуме се е срещала с някакъв мъж в една странноприемница в Асакуса… — съзирайки проблеснала тревога във влажните му очи, Рейко запази невинното си изражение. — Колко дръзко от нейна страна!

— Да… — сякаш на себе си, даймио изрече неясно: — Влюбените в такова положение рискуват да си навлекат жестоки последствия. За негово щастие опасността го е подминала…

Рейко едва успяваше да сдържа вълнението си.

— Смятате ли, че любовникът на Харуме я е убил, за да запази връзката им в тайна? Чух, освен това, че Харуме имала и друг любовник — позволи си тя да импровизира, като се питаше дали Сано бе открил тайнствения непознат. Съжаляваше, че съпругът й не може да види колко добре се справя с разпита. — Май наистина е предизвиквала съдбата си, не мислите ли?

Госпожа Мияги избухна:

— Какво значение има всичко това, след като Харуме е мъртва? Наистина намирам тази тема за твърде отблъскваща.

— Съвсем естествено е да проявявам интерес към своя позната — каза владетелят Мияги кротко.

— Нямах представа, че сте познавали Харуме — излъга Рейко. — Кажете ми какво мислите за нея?

Очите на даймио се замъглиха от спомени.

— Тя…

— Братовчеде! — обади се през стиснати зъби съпругата му, втренчила в него свиреп поглед.

Изглежда, той все пак проумя колко нелепо бе да говори за убитата си любовница.