Лора Роуланд - Иредзуми

Лицето на младия васал изглеждаше измъчено и нещастно.

— Не мога да повярвам, че е убийца — каза той за трети път, откакто двамата със Сано се бяха срещнали пред замъка Едо и бяха съпоставили резултатите от отделните разпити. Сега, докато навлизаха в административния район, той упорито бранеше невинността на своята прелъстителка. — Може Дандзаемон да е сбъркал.

Като потискаше нетърпението си, Сано хвърли поглед към върха на хълма. Късното следобедно слънце бе позлатило покривите на дворците и бе обагрило в оранжево дърветата в горския резерват. От бараките покрай улицата изпълзяваха сини сенки и потапяха района в преждевременен здрач. Сано бе уморен и гладен; копнееше за гореща вана, за да отмие от себе си мръсотията от селището на ета. Жадуваше да види Рейко и да сподели с нея успешното приключване на случая. Последното, от което се нуждаеше, бяха нови неприятности с Хирата.

— Ичитеру повече няма да има възможност да се измъкне от разпита — каза той твърдо. — Господарката Кейшо сигурно вече е съобщила на шогуна за нашето недоразумение и той отново ще отвори за посещение вътрешното крило млъкна за миг и после продължи: — Има твърде много доказателства срещу Ичитеру. Волю-неволю ще трябва да се откажеш от пристрастността си към нея.

— Зная — каза Хирата, усуквайки юздите около ръцете си. — Просто имам чувството, че не е тя. Цял ден издирвах улики, които да докажат, че не съм глупак, и се убедих, че извършителят е Кушида. Но сега…

— Всички грешим, Хирата. Не мисли повече за това…

Но Хирата не го слушаше. Бе замръзнал насред двора с озадачено изражение.

— О-о! — възкликна той и после повтори странно натъртвайки: — О-о!

— Какво има? — попита Сано.

— Току-що си спомних нещо! — лицето на Хирата се оживи от вълнение. — Сега вече съм сигурен, че Ичитеру не е убила Харуме.

Сано го погледна с раздразнение:

— Хирата, престани. Стига вече. Ще се измия и ще поговоря с Рейко. После ще отидем до вътрешното крило.

Той се обърна и влезе в къщата. Хирата се втурна след него.

— Чакайте, сосакан сама! Нека ви обясня! — след като събуха обувките си в антрето и нахлузиха платнени чехли, той каза: — Мисля, че онзи ден видях убиеца…

— Какво? — Сано замръзна с ръка на вратата. Думите рукнаха от устата на Хирата като буен поток.

— Когато отидох да се видя с Плъха, си мислех нещо друго, но сега разбирам какво е станало.

Трябваше да се досетя. Тя не е продавала нищо, плащала му е!

— Карай по-бавно, че нищо не разбирам — каза Сано. — Започни отначало.

Хирата пое дълбоко дъх и преглътна, полагайки усилия да обуздае вълнението си.

— Платих на Плъха, за да държи под око Чойей. После се върнах там да видя дали е научил нещо. В стаята при него имаше някаква жена. Двамата се пазаряха… договаряха се нещо. Плъха каза, че току-що му е продала недъгавото си дете за шоуто на изродите. После ми каза, че не е могъл да открие Чойей. Върна ми парите, които му бях дал. Подозирах, че бе намерил търговеца, но че онзи го бе подкупил да не го издава. Сега съм сигурен, че го е подкупила жената, която видях… тя му е предлагала пари, а не той на нея. Докато ние разговаряхме, тя изчезна. Трябва да е била убийцата!

— Но сокушицу Ичитеру е единствената заподозряна жена! — още докато го казваше, Сано осъзна, че греши.

Победоносна искрица блесна в погледа на Хирата.

— Аз не познавам госпожа Мияги. Как изглежда?

— Около четирийсет и пет… — започна Сано.

— Не особено хубава, с продълговато лице, с увиснали клепачи и плътен глас. С почернени зъби и бръснати вежди — засмя се въодушевено Хирата. — Само като си помисля. Разполагал съм с това описание през цялото време!

— Интересна теория — призна Сано. — Но не сме включили госпожа Мияги в сцената с кинжала. Възможно е тя да е сложила отрова в мастилото, но не разполагаме с доказателства. И какъв може да е мотивът й?

— Нека отидем при нея и да видим дали ще я разпозная — помоли Хирата. — Плъха вероятно е разбрал, че тя е клиентка на Чойей, и се е опитал да я изнуди. А тя сигурно е възнамерявала да убие и Плъха… Нищо чудно да съм му спасил живота, като съм пристигнал в онзи миг! — младежът се поклони: — Моля ви, сосакан сама, преди да решите, че Ичитеру е виновна, дайте ми възможност да докажа, че съм прав. Нека разпитам госпожа Мияги!

Опитвайки се да предотврати евентуално преследване в погрешна посока, Сано каза:

— Днес Рейко бе на посещение в тяхното яшики. Хайде да видим дали е научила нещо — той влезе в коридора, където един слуга излезе да го посрещне.