Лора Роуланд - Иредзуми

— Всичко това вече е минало. Харуме е мъртва — мазният му поглед се плъзна по Рейко. — А ние двамата с вас сме живи!

— Тази сутрин казахте, че Харуме си играела с опасността и си просела убийството — настоя Рейко, твърдо решена да приключи случая и да отправи гласно обвинение срещу Мияги Шигеру. Тя имаше показанията му, че е бил на местопрестъплението. Сега се нуждаеше от самопризнанията му. — Вие ли й дадохте заслуженото?

Още докато говореше, Рейко осъзна, че бе отишла твърде далеч. В този миг госпожа Мияги я сграбчи за китката.

— Не си дошла тук да се любуваш на луната, нали? — изсъска тя. — Държиш се приятелски с нас, за да ни шпионираш. Опитваш се да изкараш съпруга ми убиец. Искаш да ни съсипеш! — лицето й се бе променило до неузнаваемост. Дълбоки бръчки прорязваха челото й, очите и искряха злобно. Ноздрите й потръпваха; почернените й зъби се бяха оголили в свирепа гримаса.

— Не, не е вярно! — Рейко първо застина удивена, а после се опита да се отскубне, но Акико заби нокти в плътта й. — Пуснете ме!

— Братовчедке, за какво говориш? — изхленчи даймио Мияги. — Защо се държиш така с нашата гостенка?

— Не разбираш ли, че тя те шпионира? Опитва се да докаже, че ти си отровил Харуме и си намушкал стария търговец от кея Дайкон? Толкова си глупав. Падна право в капана й!

Даймио поклати глава озадачен:

— Какъв търговец? Какъв капан? Защо обиждаш тази очарователна млада дама? Веднага я пусни! — и като се приведе напред, той се опита да отключи пръстите на съпругата си. — За какво й е да ни шпионира? Аз не съм сторил тези ужасни неща. Никога не съм убивал през целия си живот…

— Ти не — отвърна съпругата му с тиха злоба. Внезапно истината се стовари върху Рейко като удар в корема. Обореното алиби не обвиняваше единствено владетеля Мияги. Лъжите на съпругата му целяха да защитят и нея самата.

— Значи ти си убийцата! — възкликна Рейко.

Акико се изкиска:

— Щом ти трябваше толкова време да го проумееш, значи не си чак толкова умна…

— Братовчедке! — внезапно осъзнал истината, даймио Мияги се свлече на колене. — Ти си убила Харуме? Но защо?

— Няма значение — изскърца госпожа Мияги. — Тя вече не е важна. Проблемът е в тази тук. Знае твърде много… — устните й се изкривиха в зловеща усмивка, отправена към Рейко. — Какво си мислиш? Че съм ти позволила да дойдеш тук, за да прелъстяваш мъжа ми? Не, доведох те, защото съзрях великолепна възможност да се отърва от теб завинаги. Точно както направих и с двете наложници.

Владетелят Мияги ахна:

— Снежинка и Орехче? Какво си им сторила?

— И двете са мъртви… — Акико кимна самодоволно. — Клъцнах им гръклянчетата…

Ужасът заля Рейко с такава сила, че й призля. Копнееше да се пресегне за ножа, прикрепен под мишницата на лявата й ръка, но убийцата я стискаше здраво за дясната китка.

— Но защо, братовчедке, защо? — попита неразбиращ Мияги. Пребледнял от страх, той бе втренчил поглед в жена си. — Как можа да убиеш моите момичета? Те не са сторили нищо, с което да те наранят. Нима… нима си ревнувала? — удивление извиси гласа му. — Те бяха просто безобидни развлечения, също като другите ми жени.

— Аз по-добре знам! — отсече рязко тя. — Те можеха да те отнемат от мен и да унищожат всичко. Но аз се отървах от тях. А сега ще се погрижа и тази глупачка да не стои повече между нас.

Внезапна паника вля сили в тялото на Рейко. Тя издърпа ръката си от хватката на госпожа Мияги, скочи на крака и се втурна извън беседката. Но Акико хвана края на широкия й колан, дръпна го силно и я завъртя. Успя да докопа глезена й и Рейко загуби равновесие. Падна заднишком върху масичката. Наоколо се разпиляха деликатеси и парчета порцелан. Госпожа Мияги се хвърли отгоре й.

— Снежинка и Орехче — стенеше даймио и се гушеше в ъгъла. — Братовчедке, ти си загубила разсъдъка си. Спри, моля те, спри!

Рейко се опита да отблъсне нападателката си, но не успя. Не можеше да достигне кинжала. Мяташе се отчаяно, докато по-възрастната жена се опитваше да я докопа за гърлото й. Нанасяйки удар с чело право в лицето на госпожа Мияги, тя усети болезнения сблъсък на кост в кост. За миг й причерня. Акико извика и инстинктивно се дръпна назад. Рейко бързо се изправи, но съпругата на даймио дойде на себе си, преди тя да успее да извади ножа. С разкървавена уста и счупени предни зъби госпожа Мияги се хвърли към Рейко, двете се блъснаха в решетестата стена и я строшиха. В беседката нахлу студен въздух.

— Братовчедке, спри! — изплака владетелят Мияги.