Лора Роуланд - Иредзуми

Оръжието трепна в нестабилната ръка на съпругата му, но тя продължаваше да държи Рейко. В очите й блесна отчаяние. Дългите й коси се вееха на вятъра. Сано едва разпозна превзетата дама, която бе видял преди два дни. С пламналите страни и оцапаната си с кръв брадичка тя приличаше на обезумяла. И животът на Рейко зависеше от умението му да се разбере с нея.

— Сосакан сама, жена ми не е лош човек — каза владетелят Мияги. — Лоша беше Харуме, тя ме изнудваше. Съпругата ми искаше само да ме защити.

Сано се обърна към госпожа Мияги:

— Ако пуснеш Рейко, ще посъветвам шогуна да вземе предвид особените обстоятелства и да смекчи присъдата ти — мисълта, че може да остави една убийца да избегне правосъдието, му бе противна, но той бе готов да каже всичко, за да спаси Рейко. — Само се дръпни от пропастта и нека поговорим.

Акико не се помръдна. Сано видя как гърлото на Рейко се сгърчва.

— Слушай какво ти казва сосакан сама — умоляваше жена си даймио Мияги. — Той може да ни помогне.

— Да, Харуме беше зла! — внезапно госпожа Мияги заговори с друг тон. Думите й извираха от някакво тъмно и тайно кътче в душата й. — Имаше наглостта да зачене твое дете…

— Мое дете? — гласът на владетеля Мияги изтъня от недоумение. — За какво говориш?

— Харуме беше бременна, сигурна съм. Видях я в храма на Авашима Миоджин… — тази шинтоистка богиня бе покровителка на жените и на майчинството. — … видях я как окачи молитвена плочка при олтара, молеше детето й да се роди живо и здраво. Аз сложих отрова в мастилото… за да ги убия — и нея, и отрочето й.

— Но аз никога не съм я докосвал! — даймио пропълзя покрай Сано, за да коленичи пред жена си. — Братовчедке, ти знаеш какъв съм. Как мога да й направя дете?

— А ако не си бил ти, тогава кой? — попита злъчно Акико. — Шогунът, този немощен несретник? — тя впи гневен поглед в съпруга си и приведе ножа. — През всички тези години съм търпяла историите ти с други жени и никога не съм се оплаквала, защото смятах, че не ги докосваш; смятах, че не си способен. Вярвах, че в сърцето си ти си ми верен! — Сано използва момента да се приближи още няколко крачки. — Мислех, че си принадлежим завинаги. Но ти ме предаде!

— Братовчедке, аз никога…

— Зная колко много искаше син! Не можех да оставя детето на Харуме да се роди. Това щеше да те насърчи да създадеш още едно с някоя от наложниците си. Тя щеше да стане твоя жена, а детето — твой наследник. И ти щеше да ме изоставиш…

Сано безшумно запълзя към Акико и Рейко.

— Значи си убила Орехче и Снежинка, за да нямат синове от мен? — слисан, владетелят Мияги поклати глава. — Но защо и някакъв си търговец на лекове?

Непоколебимост изостри погледа в мокрите от сълзи очи на госпожа Мияги.

— За да не ме разпознае като купувача на отровата. Щях да убия и противния собственик на онова шоу с недъгавите, който се опитваше да ме изнудва, но пропуснах тази възможност.

— Братовчедке, аз никога не бих те изоставил — изплака даймио. — Аз те обичам! — той протегна напред събраните си умолително ръце. — Моля те, пусни жената на сосакан Сано и ела при мен!

— Не мога! — Акико направи крачка към ръба на пропастта. Сърцето на Сано се блъсна в клетката на гърдите му; той застина на място, протегнал ръка встрани да задържи Хирата. — Видях те как я гледаш. Зная, че я желаеш. Няма да допусна да ти роди син… — и тя отново вдигна ножа, мушкайки острието в меката плът под челюстта на Рейко. Ужас прониза Сано.

— Акико, чуй ме! — намеси се той. — Съпругът ти не е баща на нероденото дете на Харуме — каза той с усилие да остане спокоен. — Той не те е предал. Харуме е имала друг любовник. А Рейко е моя и даймио Мияги не може да я има. Затова я пусни да дойде при мен.

Госпожа Мияги посрещна молбата му с празен поглед. Бавно се обърна, влачейки Рейко към ръба на пропастта.

— Не!

Сано се втурна към жените, но Хирата скочи преди него и сграбчи владетеля Мияги в желязна хватка.

— Госпожо Мияги, ако нараните жената на сосакан сама, ще хвърля съпруга ви в пропастта! — извика той.

Тази стратегия не бе хрумнала на Сано; мисълта му бе съсредоточена върху Рейко. Сега той затаи дъх, докато наблюдаваше как убийцата извръща глава към тях. Когато видя даймио, тя замръзна.

— Братовчедке, помогни ми, не искам да умирам! — Мияги Шигеру се мяташе в ръцете на Хирата.

— Можеш да го спасиш! — каза Сано. В сърцето му трепна надежда. — Само пусни ножа. И ела насам.

Госпожа Мияги бързо отмести поглед от съпруга си към Сано и после към Рейко. От устните й се изтръгна мъчителен стон. Сано почувства как колебание отслабва решителността й, но въпреки това тя не се помръдна.