Лора Роуланд - Китаноката

Рейко спря насред пътя си. После се втурна да търси Сано. Не знаеше какво да мисли, нито как да постъпи. И дали да вярва на Козери, че е видяла Ичиджо в езерната градина през онази фатална нощ.

В часа на глигана 21 21 Между 21 и 23 часа — Б.пр. търговията по улица „Каварамачи“ бе замряла, ако не се смятаха няколко чайни, които още светеха.

Широкият път, който минаваше на север и на юг покрай главния търговски район на Мияко, приличаше на дълъг тунел, осветяван от запалените в чест на Обон фенери. През оредяващата тълпа празнуващи вървеше Ичиджо — самотна фигура в скромно сиво кимоно и сламена шапка вместо обичайните дворцови одежди. Опирайки се на абаносовия си бастун, крачеше доста бързо за човек на неговата възраст. Вървеше, без да се озърта. Елегантният му профил и увисналите му рамене бяха приведени напред, сякаш нямаше търпение да стигне там, накъдето се беше запътил.

Дворцовият управител го следваше на прилично разстояние, предрешен като ронин. Десният министър очевидно не смяташе, че някой може да го следи, или просто не го беше грижа. Не се държеше като човек, тръгнал на тайна мисия, но Янагисава смяташе, че поведението му лъже. Шпиони му бяха съобщили, че тази вечер Ичиджо ще излезе от двореца сам. Дали това предвещаваше една от тайнствените разходки, за които бе споменал йорики Хошина?

Янагисава бе проучил разни неща и за Джокьоден. Слугите твърдяха, че са я видели в кабинета й малко преди да чуят вика, убил Айсу. Била е там и когато стражите са пристигнали да я уведомят за второто убийство. Никой не я бе виждал другаде. Янагисава не знаеше защо тя бе отказала да признае това пред Сано, но му изглеждаше малко вероятно да се е измъкнала тайно навън, да е убила Айсу и пак да се е върнала в кабинета си, без някой да я забележи. Това, че не бе убила Айсу, съществено намаляваше вероятността да е убила Коное. Не беше изключено пратеникът на банка „Дайкоку“ да няма нищо общо със заговора. Така че Ичиджо оставаше главният заподозрян. Янагисава не бе съобщил на Сано за ежемесечните загадъчни измъквания на Ичиджо от двореца. Това бе втората улика, която бе скрил от новия си „партньор“. Ичиджо спря при една от портите на укреплението, размени няколко думи с пазача и продължи нататък. Янагисава забърза след него.

— Пусни ме да мина — нареди той на пазача. — Бързо!

— Кажи си името и по каква работа — пазачът изгледа с презрение бедняшкия външен вид на Янагисава.

Този път Янагисава бе подготвен за срещи с бюрокрацията. От кесията на кръста си извади малък свитък, който удостоверяваше името и ранга му. Показа го на пазача и той го пусна да мине. Извън укреплението дворцовият управител зърна Ичиджо да крачи бързо към ред стълби, които се спускаха до реката. Десният министър слезе по стъпалата и прекоси моста Годжо. Продължи нататък в една пуста махала със струпани нагъсто къщи. Дали Ичиджо не е предводителят на метежниците? Дали сега не отива в скривалището им? Янагисава неистово се боеше да застане очи в очи срещу цяла банда ронин и свещеници воини. Десният министър ускори крачка. Постройките отстъпиха пред защитен ров с проблясваща в него вода. До него се издигаше обрасла с трева могила на височината на околните къщи и може би към стотина крачки в диаметър. В горната й част няколко каменни стълба оформяха нещо като ограда около малко плато, заслонено от невисоки дървета. На платото се издигаше каменен монумент, оформен като ниска тантуреста пагода. Светлини отдолу осветяваха издълбания в камъка надпис. Янагисава разпозна Ушната могила — паметника, издигнат в чест на войната с Корея 22 22 Нападението на Корея (1592–1598), водено от Тойотоми Хидейоши, завършва с поражение за Япония, но воините на Хидейоши посекли много защитници. Тъй като разстоянието попречило на самураите да изпълнят обичайната си практика и да поднесат на своя командващ отсечените глави на победените си врагове, те отрязали само ушите на четирийсетте хиляди победени корейски войници, запазили ги в солен разтвор, пренесли ги в Япония и ги погребали в Ушната могила. преди повече от век.

Ичиджо тръгна по каменните стъпала в подножието на Ушната могила, които се изкачваха до най-високата част на могилата, където в олтар бяха поставени цветя, горящи лампи и съд с димящ тамян. Десният министър не се изкачи догоре, а седна на първото удобно място за почивка. Сложи абаносовия бастун в скута си и избърса чело. После скръсти ръце и застина неподвижен. Янагисава се притаи в един гъсталак и зачака. Времето минаваше. Дворцовият управител започваше да губи търпение. След известно време долови тропот на копита, който все повече приближаваше. Десният министър вдигна глава. „Сигурно тук се среща с бандитите“, предположи Янагисава. Ичиджо бе твърде хитър, за да отиде в скривалището на бунтовниците и да рискува да заведе там шпиони. Една среща на обществено място винаги можеше да мине за случайна. Янагисава бе обзет от страх и напрегнато очакване. Той искаше да види метежниците, да научи плановете им. Но откриеха ли го в това усамотено място, със сигурност щяха да го убият.