Лора Роуланд - Китаноката

— Добре, добре! — вдигна ръце Янагисава. — Имаш думата ми. Сега ми кажи какво си научил за Ичиджо. И гледай да е важно.

— Имам свидетел, който е видял Ичиджо в езерната градина във въпросната нощ — обяви той и разказа историята на Козери.

— Свидетел — тона на Янагисава прозвучаха облекчение и удовлетворение. Очевидно той продължаваше да изпитва колебания по отношение на Ичиджо. — Опитът на десния министър да прикрие убийството на Коное също доказва вината му. В такъв случай какъв ти е планът за него?

— Ще му представим доказателствата — каза Сано. — Ще му дадем възможност да направи самопризнания и да издаде съучастниците си. Ако откаже, ще го задържим и ще го разпитваме продължително. Няма да го малтретираме, но той е горд човек и затворничеството накрая ще го пречупи.

— Но това може да продължи цяла вечност! — възкликна Янагисава.

— Когато наемниците на Ичиджо чуят за ареста му, ще се разтревожат, че ги е издал — каза Сано. — И ще хукнат да си спасяват живота. Бунтът ще се осуети — той вдигна ръка, възпирайки възраженията на Янагисава. — Но дотогава ние няма да стоим със скръстени ръце и ще се заемем и с императора. Изключено е Ичиджо да не е споменал на императора някои подробности за заговора — продължи Сано. — Мисля, че негово величество може да бъде убеден да ни даде информация за Ичиджо срещу това да запази трона си.

— Блестящ план — призна Янагисава с лукав поглед в очите. — Радвам се, че ми хрумна — макар че Маруме и Фукида се навъсиха при тази нагла кражба на идеи, Сано кимна, готов да остави Янагисава да си припише заслугите за плана, само и само да работят заедно за предотвратяването на гражданска война. Янагисава попита: — Какво чакаме още?

Блестящият план се срути още щом пристигнаха в императорския дворец. Войниците на Токугава се бяха струпали пред резиденцията на императора заедно с цяла дружина йорики, дошини и цивилни полицейски сътрудници. Командващите крещяха спешни заповеди, а хората от двореца наблюдаваха озадачени.

Янагисава се приближи до портите, където на пост стояха двама уплашени пазачи.

— Какво става? — попита той.

Те се поклониха и отвърнаха:

— Императорът е изчезнал!

Слисан, Сано погледна към Маруме и Фукида. Техните възклицания бяха отглас на собствената му тревога.

— Къде е шошидай Мацудайра? — попита Янагисава.

— В резиденцията на императора — отвърнаха в хор пазачите.

— Може ли това да има нещо общо с убийствата? — попита Фукида.

— Не зная — отвърна Сано, — но ако с императора се е случило нещо лошо, това ще е равносилно на природно бедствие.

Всяко нещастие, сполетяло свещения суверен, означаваше беди за цяла Япония — земетресения, и пожари, тайфуни, глад. А ако император Томохито умреше, дори и временното прекъсване в императорската приемственост щеше да създаде безредици в космоса и да донесе зло за човечеството.

Янагисава вече бе слязъл от коня си и влизаше в оградения район на двореца. Сано, Маруме и Фукида скочиха от седлата и го последваха. Стражи и войници на Токугава тичаха нагоре-надолу по алеите между жилищата на куге. В нажежения от слънцето двор на императорската резиденция разтревожени благородници и придворни стояха встрани и си шушукаха. Шошидай Мацудайра побърза да се отдели от групата и се хвърли на земята в краката на Янагисава.

— О-о, господарю! — изплака той. — Простете на окаяния си слуга, че допусна императорът да изчезне. Не съумях да изпълня дълга си. Ще извърша сепуку, за да изкупя небрежността си.

— Престани да хленчиш и кажи точно какво се случи — нареди Янагисава. — Кога изчезна императорът?

Ичиджо се отдели от групата благородници и се приближи.

— Негово величество се е оттеглил в покоите си снощи и оттогава никой не го е виждал. Слугите му открили, че го няма, когато отишли да го будят за сутрешния молитвен ритуал. След като претърсихме целия дворец и не го открихме, аз уведомих шошидай.

— Огледахте ли покоите му? — попита Сано.

— Да — отвърна Ичиджо. — Всичко беше наред. От гардероба му липсва комплект дневно облекло.

— Значи е тръгнал по собствена воля — заключи Сано. — Как е излязъл от двореца?

— Трябва да се е прехвърлил през зида.

— Напоследък да е казал или да е направил нещо, което би могло да подскаже къде е отишъл и защо?

— Нищо, доколкото съм в състояние да определя — отвърна Ичиджо. — Слугите му казаха, че се е държал съвсем нормално. Интересното е, че и онзи идиот — принц Момозоно, също никъде не се вижда. Подозирам, че е тръгнал с господаря си.