Лора Роуланд - Китаноката

Рейко скри ръце зад гърба си, за да не може той да ги докосне.

— За толкова глупава ли ме смяташ? — извика тя и рязко се обърна с гръб към него. По треперенето на раменете и пресекливото й дишане Сано разбра, че плаче. Болката й прониза сърцето му. Тя бе тъй красива и горда. Как бе могъл да пожелае друга, освен Рейко? Той каза:

— Козери се намеси в мислите ми. Това е всичко — изпита угризения на съвестта заради лъжата. — Обичам само теб и никой друг.

— Не ти вярвам! — отсече Рейко с рязък и напрегнат тон.

— Не ми вярваш, защото не си виждала Козери.

— Не, не съм, но вече е време да се запозная с нея.

Ужасен от тази мисъл, Сано побърза да й възрази:

— Идеята не е добра. Ако Козери е убийца, тя е опасна. Може да те нарани. Няма нужда ти да…

Презрението в очите на Рейко пресече оправданията му.

— Напротив! — каза тя. — На мен ще ми върви повече да я разпитам.

Сано осъзна, че всъщност няма избор.

— Добре — каза той. — Приготви се, отиваме в храма Кодай.

Когато пристигнаха, Рейко и Сано разбраха, че Козери не е в манастира, тъй като бе отишла с другите монахини да изпълнява ритуални танци в параклиса Гион. Изминаха пътя дотам в мълчание. Откакто бяха тръгнали, Рейко не бе продумала на Сано нито дума. Дълбоко в себе си не вярваше, че между него и Козери се е случило нещо, но ненавиждаше ревността си.

Внезапно си спомни нещо, от което сърцето й спря. Заради всички тези вълнения напоследък нещо важно все убягваше от мислите й. Сега Рейко изчисли, че женският й цикъл закъснява вече с два месеца! Взря се в Сано и каза:

— Изглежда, Козери прекарва извън манастира толкова време, колкото и в него — каза Рейко. — Явно религиозният обет не й пречи нито да се движи свободно, нито да ходи в императорския дворец.

Сано замълча. Нощта бе паднала, но небето искреше в тайнствено мораво. Чайните на Гион сияеха в празнично веселие. Минаха през украсени с ярки фенери тори 20 20 Врата по пътя към храма (яп.) — Б.пр. и стигнаха до главната постройка на храма. Редица жени в широки бели роби танцуваха плавно под звуците на един-единствен барабан, а на светлината на фенерите бръснатите им глави светеха като бледи луни.

Унесената публика следеше монахините, които се завъртяха едновременно, плеснаха с ръце и описаха кръг.

— Коя е? — попита Рейко с преднамерена невъзмутимост.

Сано посочи.

— Онази между двете възрастни монахини — после добави: — Моля те, бъди внимателна.

— Чакай ме тук — каза Рейко и тръгна към танцьорките, без да откъсва поглед от Козери. Тялото на монахинята бе красиво и грациозно. Очите й с тежки клепачи изглеждаха някак отнесени, а сочните й устни бяха извити в блага усмивка. Не бе в първа младост, но изглеждаше по-скоро без възраст, отколкото на години. Бръснатата й глава само подчертаваше красотата й.

— Козери сан! — извика тя. Монахинята се обърна. Когато видя Рейко, усмивката й угасна и се намръщи озадачена — явно се питаше защо ли една непозната се обръща към нея така безцеремонно. — Искам да говоря с вас — каза Рейко, следвайки Козери, докато кръгът от танцьорки се въртеше.

Несигурност помрачи лицето на Козери, но тя стъпи встрани от кръга, отиде при Рейко и се поклони.

— Да, уважаема госпожо?

Тихият й, съпроводен с нежно придихание глас намекваше за изкушението, което тя представляваше за мъжете.

— Аз съм съпругата на сосакан Сано — представи се Рейко.

— О-о — Козери изглеждаше притеснена. — Не знаех, че е женен. Нямах представа, че е довел съпругата си в Мияко…

— Помагам на мъжа ми в работата му — обясни тя. — Разследваме заедно смъртта на бившия ви съпруг и искам да ви задам няколко въпроса. Моля, елате с мен — Рейко не каза нищо, докато вървяха през тълпите, но когато стигнаха до една пуста градина зад постройката, попита: — Защо не сте казали на сосакан Сано, че в нощта на второто убийство сте били в двореца?

По лицето на Козери се изписа тревога от войнствеността на Рейко.

— Бях просто на посещение при семейството си и не ми изглеждаше важно… Пък и се опасявах да не си помисли, че аз съм убиецът.

— А вие ли сте?

— Не! — Козери се втренчи в Рейко ужасена.

— Знаехте ли, че съпругът ми ще е в двореца същата нощ? — попита Рейко.

— Не, разбрах го едва на следващата сутрин, когато съобщиха, че бил убит. После пък разбрахме, че убитият бил някой друг — Козери облиза нервно устни. — Дори не знам кой е бил онзи човек. Нито за миг не съм излизала от дома на родителите си през цялата нощ — после със смирена умолителна усмивка добави: — Никога не съм искала да причиня зло на съпруга ви. Трябва да ми повярвате.