Лора Роуланд - Китаноката

— Някога присъствали ли сте, докато баща ви е обучавал императора? — попита Сано.

— От време на време — гримаса на недоумение сбърчи челото й.

— И за какво си говореха?

— Не помня. Не обръщах много внимание — Асагао говореше припряно и напрегнато, сякаш се надяваше, че невежеството ще я пази, докато успее да прецени накъде се насочва разговорът.

— Негово величество говореше ли за императори от миналото, правили опити да отхвърлят военната диктатура? — попита Сано. — Някога изразявал ли е желание да стори същото?

В очите на Асагао просветнаха разбиране и уплаха. Тя седна и изрече троснато:

— Не. Никога.

— Съпругът ви иска да управлява Япония, нали? — продължи Сано. — И води не само въображаеми боеве, а планира действителна битка. Казал ли ви е, че струпва оръжие в Мияко и набира войска за въстание срещу Токугава?

— Той не би направил такова нещо! — извика Асагао.

— Така ли? — каза Сано, като се питаше дали Асагао е искрено изненадана. — Томохито е отегчен от затворения си живот и е надъхан от някого с неосъществими мечти за слава. Но организирането на заговор е държавна измяна и дори един император не може да избегне смъртно наказание.

— Не знам за какво говорите — в очите на Асагао проблесна паника. — Томочан никога не би направил опит да отхвърли бакуфу!

— Вчера оръжието и метежниците са били в една къща, собственост на владетеля Ибе от провинция Ечизен. Негово величество споменавал ли е за това?

— Не!

— А може би левият министър е разкрил плановете на императора? — подхвърли Сано. — Коное е бил шпионин на мецуке, знаехте ли? И се е канел да докладва за престъплението му? Къде беше Томохито в нощта на убийството?

— Томочан не беше в градината. Той не е убиец! — отчаяният поглед на Асагао диреше помощ, но дворът бе празен и застинал в покоя на горещината.

— Откъде знаете къде е бил негово величество, след като сте били с баща си в колибата за чаена и церемония? — Сано стана и се надвеси над Асагао. — Една и съща история не може да предостави алиби и на двамата. Май ще трябва да отправя обвинение за убийство и държавна измяна към единия от двамата. Вие можете да ми подскажете кой да бъде.

— Не! — Асагао се опита да стане, но краката й се оплетоха в полите й и тя се строполи безпомощно върху възглавниците.

— Естествено, вие искате да спасите баща си, той ви е дал живот, отгледал ви е, ваш дълг е да го защитите. Ами дългът ви към императора? Неговото алиби и за двете убийства е твърде неубедително. Той се нуждае от вас, за да отклоните подозренията ми от него… и да ги насочите към другиго.

— Моля ви, оставете ме — изплака Асагао. Лицето й бе плувнало в пот; бледите й устни трепереха. — Не ме карайте да върша това!

Потискайки жалостта си към нея, Сано каза:

— Ако се установи, че негово величество е извършил държавна измяна, на трона ще се възкачи друг император и ще си избере нова съпруга. Вие ще бъдете низвергната до ранг на обикновена придворна и с малко късмет бихте могли да се омъжите за благородник. Или да постъпите в манастир… — Асагао си представи унижението. Сано продължи безмилостно: — Ако искате това, тогава нека изборът ви падне на баща ви. Ако ли не, може би трябва да размислите доколко разумно е да го прикривате за сметка на императора — Сано остави ехото от тежките му думи да заглъхне. Асагао изплака и се сгуши в собствената си прегръдка. Сано попита с възможно най-суров глас: — Къде бяхте по време на първото убийство?

Поражението изсмука напрежението от тялото на Асагао и тя избухна в сълзи.

— Бях в колибата за чаена церемония — каза тя, — но баща ми го нямаше там. Бяхме с моя… любовник, кампаку Годжо… — Сано свърза събитията. Рейко бе видяла как Асагао флиртува с кампаку Годжо, и явно двамата любовници в колибата са били именно те. Тя имаше алиби, но не смееше да го използва, защото щеше да стане ясно, че изневерява на император Томохито. — Казах, че баща ми е бил с мен, само защото той ме помоли — сълзи се стичаха по лицето й и тя ги избърса с ръкав. — Изобщо не съм го виждала онази нощ…

Тя бе отхвърлила кръвната връзка в името на плътската наслада и властта, бе пожертвала родния си баща, за да защити Томохито. И въпреки това Сано не изпита удовлетворение, че е опровергал алибито на десния министър. Ненавиждаше се, че бе подвел Асагао. Диренето на истината често налагаше използването на най-низки средства.

— Благодаря ви, госпожо Асагао — каза Сано и добави: — Съжалявам.