Лора Роуланд - Китаноката

— Намерихте ли престъпниците и оръжието? — обърна се Сано към Янагисава.

— Не още.

Сано му съобщи, че Асагао е отрекла алибито на баща си, и той отвърна загадъчно:

— Значи десният министър се превръща в основен заподозрян?

— Но не оневинява останалите заподозрени — каза Сано. Мисълта за Козери разяждаше съзнанието му като гноясала рана. — Джокьоден отказа да ми съобщи къде е била по време на второто убийство, и освен това засега не сме открили връзка между Ичиджо и заговора.

— Засега!

Янагисава изплющя с юздите и избърза пред Сано.

— Едва ли си е вървял невинно по улицата — изсмя се Фукида.

— И освен това знае нещо, което не ни казва — добави Маруме.

Сано кимна унило, като си мислеше, че е трябвало да отстрани Янагисава още докато бе имал тази възможност. Даде нови указания на Маруме и Фукида и се разделиха. Трябваше бързо да поправи грешката си с Козери. Имаше намерение да поеме направо към храма Кодай, но Рейко сигурно изгаряше от нетърпение да чуе последните новини. Завари съпругата си да похапва оризови кюфтета, печена риба и зеленчуци. Сано коленичи срещу нея. Тя още му се сърдеше заради снощната рязкост.

— Престъпниците и оръжията още не са открити — каза й той.

Свела очи към храната, Рейко попита:

— Искаш ли да го изядеш? Май не съм много гладна — после се загледа в мечовете на кръста му. Обикновено ги сваляше, когато се прибираше у дома. — Пак ли ще излизаш?

— Да — отвърна Сано. Бе толкова напрегнат, че сърцето му заби учестено.

— Къде отиваш?

— Да се срещна с Козери — името бе с вкус на отрова.

— Отново? — сега Рейко вдигна изпълнени с тревога очи и го погледна в лицето. — Защо?

— Асагао твърди, че Козери е била в двореца по време на първото убийство, а в императорските сведения това не е отразено. Но пък е записано, че е била там в деня, когато е бил убит Айсу. Отишла е да види семейството си. Пристигнала вечерта, прекарала нощта в тяхната къща и на сутринта си тръгнала. Било първото й посещение, откакто постъпила в манастир преди петнайсет години. Освен това Асагао каза да питам Козери как е починал първият й съпруг, който е бил секретар на левия министър. Казвал се е Рьозен, а това е мъжът, когото е убил Коное, преди да бъде вербуван за мецуке — твърде късно Сано бе свързал Козери с престъплението, поставило Коное във властта на бакуфу. — С оглед на тези нови факти трябва да я разпитам отново.

Изражението на Рейко стана насмешливо.

— Два пъти вече разговаря с нея, а не си получил никаква информация — нито къде е била по време на убийствата, нито как е умрял първият й съпруг!?! Не си ли направи поне труда да прочетеш доклада на мецуке, който ти прати Янагисава?

— Не — призна Сано, изгарящ от срам. — Всеки път, когато бях с Козери, съзнанието ми се замъгляваше по особен начин и все имах чувството, че остава нещо важно, което забравям да попитам. Сега вече зная защо. Монахините в храма Кодай практикуват шугендо. Козери съсредоточава мисловната си енергия върху съзнанието ми и ми пречи да я попитам къде е била по време на убийствата.

Рейко го гледаше с недоверие:

— Козери е използвала магическа сила, за да ти въздейства? Хайде де! Май не си й задал важните въпроси, защото си решил, че е невинна. Как може да проявяваш пристрастие към заподозрян? А пък упрекваш мен, че съм се доверила на Джокьоден?

— Като стана дума за Джокьоден, трябва да ти кажа, че тя и Коное преди време са били любовници.

— Нима? Интересно. И как го разбра?

— От самата императрица майка, която между другото спомена, че ти си знаела. Защо не ми каза?

Рейко изпъна рамене, вирна брадичка и отвърна:

— Тя ме помоли да го пазя в тайна. Така или иначе, моята причина да й се доверя е по-основателна от твоята да проявяваш пристрастие към Козери — Рейко присви очи, обзета от подозрение. — Тя красива ли е?

Атмосферата в стаята се изпъна като платно, издуто от бурен вятър. Сано се засмя пресилено.

— Козери е монахиня. Главата й е обръсната, а и вече не е в първа младост.

— А красива ли е? Не ми отговаряй… виждам отговора, изписан на лицето ти. Не заради магия, а заради увлечението ти по Козери си забравил да я попиташ за алибито й, преди да решиш, че е в невинна… — Рейко се отдръпна от него.

Сано долови обидата зад гнева в гласа й. Той се изправи, бързо отиде при нея и посегна да хване стиснатите й ръце.

— Не е това, което си мислиш — каза той, гузно потискайки спомена как гали Козери. — Нищо не се е случило.