Лора Роуланд - Китаноката

Джокьоден вероятно събираше запаси, за да изхранва войските си, предположи Янагисава. Обзе го въодушевление. Тези сведения пряко я свързваха със заговорниците.

— Мъдро решение да се купува сега — каза собственикът. — Предричам покачване на цените точно на тези стоки, и то скоро.

Янагисава ликуваше — значи въстанието щеше да е скоро.

— „Да се прехвърлят петстотин кобана 19 19 Японска старинна златна монета — Б.пр. на личната й сметка“ — прочете пратеникът.

Това заем ли беше, за да се финансира въстанието? Смелостта на Джокьоден впечатли Янагисава. Може би беше убила левия министър, защото бе разкрил незаконните й сделки?

Внезапно от две противоположни посоки по улицата към Янагисава се втурнаха двама огромни самураи. Те го хванаха, измъкнаха му мечовете и го проснаха по очи на мръсната земя. Тежко стъпало притисна врата му. Вратата се отвори и гласът на собственика попита строго:

— Защо се въртиш около моя кабинет?

— Пуснете ме да се изправя! — заповяда Янагисава разгневен. — Знаете ли кой съм?

— Да! Някой, който планира банков обир — чифт обути в сандали ходила и късо кимоно попаднаха в полезрението на Янагисава. Този човек носеше джите — отбранителното оръжие на по-нисшите служители в силите на реда. — Арестуван си!

Помощниците на дошина вързаха китките му, дръпнаха го да се изправи на крака и го подкараха надолу по уличката.

— Ако не ме пуснете веднага — беснееше Янагисава, — ще съжалявате! Аз съм наместникът на шогуна!

— Да, а пък аз съм шогунът — присмя му се дошинът. — Ей сега ще се разходим до полицейското управление и ще видим кой си.

След като си тръгна от Джокьоден, Сано пое към стаите на императорските наложници. Асагао вече не беше заподозряна, но той имаше нужда да уточни някои неизяснени обстоятелства около нея.

Намери я да си почива полегнала върху възглавници на сенчестата веранда. Придворни дами поклащаха големи ветрила, за да й правят хлад. Облечена в многопластови роби в пастелен цвят, Асагао носеше косите си на отпусната плитка! Лекар в тъмносиня дълга престилка я хранеше от керамична купа. Когато Сано изкачи стъпалата на верандата, тя се обърна към него. Тревога сгърчи лицето й. Лекарят му хвърли гневен поглед.

— Госпожа Асагао не бива да бъде безпокоена — каза той. — Тя има нужда от отдих и покой.

Сано коленичи до Асагао, поклони се и каза:

— Искрено се извинявам за мъките, които ви причиних. Беше ужасна грешка и аз ви умолявам да ми простите. Дошъл съм да ви помоля за съдействие. Ще бъдете ли така любезна да отговорите на няколко въпроса?

Съпругата на императора се намуси.

— И защо да го правя? — попита тя мрачно.

— Защото разкрих заговор за отхвърляне режима на Токугава — каза Сано — и той почти сигурно е свързан с убийствата. Наложително е да хвана извършителя, преди да е посегнал на още някого или да е подпалил гражданска война в страната, а негово величество императорът и вашият баща все още са обект на разследване — Сано замълча, за да даде възможност на Асагао да осмисли думите му, и после каза: — Не бива да допускаме и други грешки. Може би има и други невинни, които са били набедени като вас…

Асагао се сви върху възглавниците; очите й шареха като мренки, които се опитват да се изплъзнат от рибарската мрежа. Макар че по всяка вероятност не блестеше с интелигентност, Сано бе доловил в нея вродена хитрост. Тя схвана неизказаната заплаха към роднините й, ако не му окажеше съдействие, и направи немощен опит да стане.

— Не ми е добре — изрече жално тя. — Внесете ме вътре.

Лекарят и придворните дами понечиха да й помогнат, но Сано бе твърдо решен да не й позволи да се възползва от болестта си, за да му се изплъзне.

— Оставете ни — нареди той на помощниците й. Те се подчиниха с неохота. Асагао се сви разтреперана върху възглавниците, изплашена и в същото време непокорна. Сано каза: — Нека поговорим за нощта, в която е бил убит Коное. Казали сте на съпругата ми, че сте били с вашите придворни дами. По-късно те признаха, че сте излезли тайно, за да се срещнете с някого. Кое от двете е истина? Къде бяхте?

Асагао отвърна:

— Бях в колибата за чаена церемония. С баща си.

Сано позна историята, която десният министър бе разказал на дворцовия управител. Освен това той знаеше, че по това време къщурката е била заета от двойка любовници. Очевидно Ичиджо бе подучил дъщеря си да потвърди неговата лъжа. Вероятната причина за лъжата й подсказа на Сано как да обърне мотивите на Асагао в своя полза.