Лора Роуланд - Китаноката

С усилие си наложи да мисли за Рейко и осъзна една тревожна истина за своята природа. Част от него бе подвластна на жени, обвити в ореол на трагичност, жени, чийто дух също като неговия криеше в себе си копнеж по мрака. А с лъчезарната си природа Рейко никога нямаше да задоволи тази тъмна страна на душата му, колкото и силно да се обичаха. Внезапно Козери изстена, наклони глава и положи страна върху ръката му със затворени очи и раздалечени устни. От допира й Сано изтръпна. С другата ръка той я погали по тила, най-еротичната видима част от женското тяло. Пръстите му се плъзнаха по гърба й и той я привлече към себе си. Тя изстена по-силно и се притисна в него. За миг Сано изпадна почти в несвяст от удоволствие. После изведнъж се отдръпна. Козери го погледна с широко отворени очи, пълни с изненада.

— Какво има?

Той вдигна ръце в безпомощен жест на извинение, поклати глава и промълви:

— Съжалявам.

— Не ме ли искаш? — сълзи бликнаха в очите й.

— Не мога — каза Сано. Обърна се и избяга.

В храма Кодай следобедът бе преминал в обичайните молитви и песнопения; монахините се бяха върнали от просия в града; вечерните ритуали бяха започнали. Докато звънът на камбаните се носеше над Мияко, монахините с бръснати глави бяха коленичили чисто голи в три редици. Стояха с лице към игуменката, която напевно повтаряше:

— Дишайте дълбоко. Вдишване. Издишване. Съсредоточете енергията в себе си.

На своето място в средния ред Козери се опита да подреди мислите си. В продължение на петнайсет години правеше това упражнение, за да съсредоточи енергията на ума си и да постигне духовно просветление. Обикновено изпадаше в транс без особено усилие, но сега необходимата за това концентрация й убягваше. Личният следовател на шогуна бе нарушил вътрешната й хармония.

Сцени от миналото връхлетяха мрака зад спуснатите й клепачи. Видя градината около къщата на семейството си, уединения рай на нейната младост. Отново тичаше, заливайки се от смях, под пролетния дъжд със своя любим братовчед Рьозен. Няколко години по-късно двамата вече бяха съпруг и съпруга.

Козери изживя най-щастливите си дни с Рьозен, докато той работеше като секретар на левия министър Коное. Вечер двамата се развличаха с музика, поезия и любене. Скоро Козери забременя. После, пет месеца по-късно, нещата внезапно приеха ужасяващ обрат. Един следобед дойде майка й.

— Дъще — каза по-възрастната жена с печално лице. — Нося ти ужасна новина. Рьозен е мъртъв. Някой го е намушкал с нож — Козери поклати глава, отказвайки да повярва. — Така е — повтори майка й скръбно.

— Не! — залитайки, Козери излезе от къщата и срещна слуги, които пренасяха на носилка покрито тяло. Тя дръпна завивката и видя бледото неподвижно лице на съпруга си. И избухна в безутешни ридания. В този момент мъчителен спазъм сви корема й. Тя изпищя и падна. Разкъсваха я ужасни болки. Чу майка си да вика:

— Повикайте лекар!

Заточиха се дълги, изпълнени с болка часове; накрая Козери роди мъртво бебе, момче. Изгуби много кръв; раждането бе последвано от силна треска. Минаха десет месеца преди да бе в състояние да стане от постелята. Седеше обзета от апатия в градината и тъгуваше по Рьозен. И тогава при нея дойде баща й.

— Време е да помислим за бъдещето ти — каза той. — Коное поиска ръката ти и аз му дадох съгласието си.

Тя не искаше да се омъжва повторно, но бе длъжна да се подчини на баща си. Козери и левият министър сключиха брак един месец по-късно. За нея той бе напълно непознат; по време на церемонията дори не смееше да го погледне, а първата им брачна нощ се оказа злощастно начало на брачния им съюз. Коное я разсъблече и без всякакви ласки се опита да проникне в нея. Тя не можеше да спре да мисли за Рьозен, затова и вътрешните й мускули се стегнаха в непробиваема преграда. Въпреки настоятелността на Коное усилията му да я обладае останаха безуспешни. Накрая болката заля Козери и тя се разплака.

Коное се усмихна насила и й каза, че утре ще опитат отново.

Новият й съпруг прекарваше цялото си свободно време с нея, харчеше огромни суми да й купува подаръци и да й осигурява развлечения. Всички дами в двореца й завиждаха, но тя така и не успя да забрави Рьозен. По-нататъшните опити за консумация на брака им останаха безуспешни и Коное започна да проявява своята неудовлетвореност по начини, които я изпълваха със страх. Всяка вечер я питаше „Какво прави днес? С кого се срещна?“ и накрая й забрани да излиза сама. Започна внезапно да се връща вкъщи през деня, сякаш я дебнеше да я залови в нещо нередно. Не й позволяваше да посреща гости. Изолира я от целия свят. Тя се сви в черупката си и той започна да я наказва с язвителни забележки и насилие. Веднъж в пристъп на ярост разкъса всичките й дрехи, изкрещя й, че е неблагодарница, и я изхвърли навън в покритата със сняг градина. На следващия ден я засипа с извинения и подаръци. Но страхът на Козери остана. Брачните им отношения още повече се влошиха, когато една вечер след пореден неуспешен опит да проникне в нея въпреки възбудителните средства, ароматните масла и дървените приспособления той й призна, че от любов към нея е извършил отвратително деяние, рискувайки положението, честта и свободата си. После той излезе, а тя изведнъж проумя: Коное бе убил Рьозен.