Лора Роуланд - Китаноката

— Така е — макар че разбираше потребността от обективност, Рейко бе разочарована от скептицизма на Сано. — А ти какво научи през днешния ден?

— Бях в замъка Ниджо. Янагисава направил внезапен обиск в къщата на владетеля Ибе, но от разбойниците и оръжията нямало и следа. Сега ги търси навсякъде. За жалост е открил йорики Хошина. Наредих да го преместят на ново тайно място. По-рано през деня разпитах Ичиджо, императора и принц Момозоно — описа й разговорите с тях и после каза: — Не е изключено Ичиджо или императорът да владеят силата на киай. Всеки от тях има алиби, което ми се струва твърде неубедително, но пък ще бъде трудно да се опровергае.

— А Джокьоден? — попита Рейко.

Сано отклони поглед към свитъците, струпани около него.

— Все още не съм се срещал с нея… Ходих да се срещна с Козери — и той заразглежда книжата с преднамерена съсредоточеност.

— Защо?

— Исках да разбера подробности около последното посещение на Коное при нея малко преди смъртта му — без да вдига поглед, Сано добави: — Той й е казал, че е на прага на велико постижение, което предполага, че е открил заговора и че е планирал да докладва за него на бакуфу с очакването да получи голямо възнаграждение.

— Да, това наистина потвърждава, че Коное е знаел за заговора — съгласи се Рейко. — Но нали всъщност Козери не е заподозряна? Нали в нощта на убийството в двореца не е имало външни лица… пък и Янагисава не е уведомил Козери за намерението си да те премахне.

— Тя е важен свидетел, затова отидох да поговоря с нея. Ще се срещна с Джокьоден утре — раздразнение скова гласа му. — Защо не можеш да се отнасяш с повече уважение към преценката ми?

Рейко си спомни, че и след първата си среща с Козери Сано се бе държал странно рязко с нея. Прониза я болезнено подозрение. Но не, тя бе сигурна във верността му. Другите съпрузи си имаха любовници, но той нито веднъж не й бе дал основание да смята, че проявява интерес към други жени. Засрамена от подозрението си, каза:

— Ето сега вече можем да сравним почерка от бележката, която намерих в мангала, с почерка от писмата на Коное.

— Почеркът съвпада. Наистина Коное е писал сведенията за дейностите в имението на владетеля Ибе. Ето и още нещо — и той прочете от някакъв документ: „Аз, Накане Тъкача, съм съгласен да продам къщата си в Нишиджин на левия министър Коное Бокуден.“ Има и карта, указваща разположението на къщата. Значи действително е собственост на Коное — Сано отправи към Рейко мимолетна пресилена усмивка и след това отново насочи вниманието си към книжата. — Може би Джокьоден наистина не е убийца и имаме основание да й имаме доверие.

— Може би — каза Рейко с известно неудобство, че не му бе казала за любовната връзка между Джокьоден и Коное. Беше й обещала дискретност и трябваше да спази обещанието си, освен ако връзката не се превърнеше във важно доказателство по случая. Тя се опасяваше, че и Сано понякога крие някои неща от нея.

Двамата прекараха остатъка от вечерта в оскъдна размяна на сковани реплики, а когато си легнаха, дълго останаха будни, обърнати с гръб един към друг.

— Надявам се, че не възразявате да си върша работата, докато разговаряме — каза госпожа Джокьоден на Сано. — Каквито и беди да ни сполетяват, трябва да спазваме ритуалите на Обон.

— Моля, продължавайте без притеснения — подкани я Сано.

Беше утрин и двамата се намираха в будисткия параклис в имението на Джокьоден. Вятърът довяваше в стаята тръпчив вкус на дим. Върху специална поставка в стенната ниша Сано забеляза позлатена статуя на Буда, заобиколена от златни лотосови цветове. В няколко по-тесни ниши имаше масичка с ваза за цветя върху нея, кандило и буцудан — възпоменателен олтар — във вид на малък шкаф. От тавана висяха украшения за Обон — нагънати бели хартиени ленти, играчки, притежавани някога от починали деца, и маска на Отафуку, божество на сполуката.

Госпожа Джокьоден коленичи на застлания с татами под. Застанал наблизо, Сано отбеляза, че тя не изглежда притеснена от неочакваното му посещение. Любезно бе приела да бъде разпитана и, изглежда, нямаше нищо против да остане насаме с него, но чакаше той да заговори пръв.

— Къде бяхте по време на убийството преди три вечери? — попита Сано.

— Не си спомням — спокойно отвърна тя.

— Убийството е станало веднага след полунощ — каза Сано. — Какво сте правили тогава?

Заета със задачата си, Джокьоден го погледна смирено изпод сведени клепачи.