Лора Роуланд - Китаноката

— Наистина не знам.

Сано бе по-склонен да приеме, че просто не желае да му каже.

— Да сте се срещали или да сте разговаряли с някого? — настоя той. — Има ли някой, който да ви е видял?

— Не помня… — Джокьоден напълни вазата в нишата с вода от една кана. Движенията й бяха точни; не разля нито капка. — Ще трябва да разпитате останалите обитатели на двореца къде са ме видели.

Раздразнен от невъзмутимото й спокойствие, Сано каза:

— Не очаквате от мен да ви повярвам, че сте забравили всичко, нали?

Тя се обърна към него с любезна усмивка:

— Не очаквам нищо. Но ви моля да извините скромната ми памет. По мое мнение светът става по-добър с един презрян самурай на Токугава по-малко. Вашето отношение към императора беше възмутително — като се мръщеше леко, Джокьоден редеше свежи лотосови цветове. — Вие опозорихте целия императорски двор, а такава обида плачеше за отмъщение.

Сано се втренчи в Джокьоден с недоумение. След като отказа да му съобщи местонахождението си по време на убийството, тя току-що му бе предоставила собствения си мотив да желае смъртта му! Какво ли целеше?

— Обяснимо е, че не ви е грижа за мен — каза той, — но вероятно доста сте се грижили за левия министър.

— Защо го казвате? — попита Джокьоден с вежливо любопитство.

— Знаели сте за къщата, която тайно е купил, а това говори за нещо повече от познанство — и Сано си позволи дръзко предположение: — Двамата бяхте ли любовници? — Джокьоден ахна и изпусна вазата, която държеше, и тя се разби на пода, лотосите се разпиляха, а водата се разля. Тя изохка притеснено, грабна един парцал и започна да я попива. — Чакайте, нека ви помогна — Сано събра падналите цветове, доволен, че най-накрая бе разбил самообладанието й.

— Благодаря ви — изрече тя с мъка. Сложи цветята в нова ваза, която внимателно постави на олтара. После се изправи и застана с лице към Сано.

— Значи съпругата ви не удържа на обещанието си и ви издаде тайната ми? — озадаченото изражение на Сано я накара да размисли. — Или… не? Да, разбира се, вие сте достатъчно умен, за да се досетите сам. Да, преди време с левия министър бяхме любовници.

Значи Рейко е знаела, помисли си Сано, и въпреки това не му е казала! Ядоса й се, но с охота прие новината за двуличието й, сякаш то по някакъв начин извиняваше собственото му поведение към Козери. Джокьоден продължи тъжно:

— Съпругът ми не е от най-вълнуващите партньори, а и заради работата си често трябваше да се обръщам към левия министър Коное. Той беше привлекателен и свободен. Имахме много общи интереси. Накрая приятелството ни премина в любов, но романтичната ни връзка не просъществува дълго.

— Защо? — попита Сано, като се помъчи да забрави личните си проблеми и да се съсредоточи върху Джокьоден.

— В началото бях прехласната по него. Той ми купуваше подаръци, караше ме да се чувствам обичана и значима. Но скоро се промени. Често избухваше, ако бях на различно мнение, настояваше да слагам официалния печат на съпруга ми върху документи, които щяха да му осигурят по-голяма лична власт. Когато отказвах… — Джокьоден притвори очи, преглътна и после продължи: — … имаше и други жени. И бе вечно зает с Томохито. Накрая му заявих, че искам да сложим край на връзката ни. Очаквах да се възпротиви, но той просто ми каза, че всъщност никога не ме е желаел искрено; използвал ме е, за да се сдобие с повече влияние в двора и за да спечели доверието на Томохито. Бях много засегната и направих истерична сцена. След като връзката ни приключи, все пак трябваше да продължа да работя с него както по-рано, но присъствието му непрестанно ми напомняше за собствената ми глупост. Щеше ми се да не го виждам никога повече — тя пое пресекливо дъх. — И ето че желанието ми се изпълни.

Отмъщение за жесток любовник бе силен мотив за убийство и все пак имаше нещо обезпокоително в признанията на Джокьоден. Колкото и убедително да звучаха, той не можеше да си я представи как става жертва на такива прозрачни кроежи, а и за пореден път тя му предоставяше информация доброволно, при това с изненадваща охота. Изпускането на вазата бе твърде мелодраматично за жена с нейното самообладание. Сано вече се питаше дали всъщност тя и Коное изобщо са били любовници и дали някога са се карали? Но ако не са били, какъв е смисълът да лъже и да се самоуличава в престъпление?

Сано каза:

— Разбирам, че вие движите делата на императорското семейство. И сега, след смъртта на Коное, сте се освободили от неговата недотам компетентна намеса — каза Сано внимателно. — Но доколко свободна можете да се чувствате, докато императорският двор се управлява от бакуфу? Понякога изпитвате ли негодувание от господството му?