Лора Роуланд - Китаноката

Козери се сепна — четиристотинте вдишвания и издишвания приключиха и игуменката започна да припява: Наму Амида буцу! Наму Амида буцу! О, всемогъщи Амида! Козери започна да повтаря заедно с другите монахини. Гласът й звучеше кухо, тъй като си спомни ужаса от откритието си и последвалото го объркване. Никой нямаше да й повярва, ако обвинеше Коное в убийство. Семейството й нямаше да я подкрепи. Трябваше дълбоко да скрие емоциите си и да поддържа добри отношения с левия министър. Но, така или иначе, той бе недоволен от всичко. Ставаше все по-груб в усилията си да проникне в нея и я следеше още по-неотклонно. И тогава, малко преди първата им годишнина, учителят й по шамисен се спомина. Новият, който дойде на негово място, нямаше трийсет години и носеше прякора Сару — Маймуна — заради таланта си да подражава. Не бе красив, но беше мил. Усещаше нещастието на Козери и я разсмиваше с имитациите си на животни и хора. За първи път от смъртта на съпруга си Козери отново изпита удоволствие от живота. Тя имаше приятел! Но една вечер Коное влетя в стаята й с изкривено от ярост лице. Сграбчи Козери, притисна я към стената и я обвини в прелюбодейство със Сару. След това й каза, че се е постарал да изхвърли музиканта и семейството му от двореца, за да пукнат от глад по улиците. После я заблъска с юмруци и от носа й рукна кръв. Тя пищеше, докато Коное отскубваше цели кичури коса от главата й. После счупи шамисена в тялото й, повтаряйки, че това трябва да й е за урок. Тогава Козери го попита защо просто не я убие, както е направил с Рьозен, но той й отвърна, че възнамерява да я насилва, докато я накара да му отдаде любовта си. Козери проумя, че жестокостта му ще продължава да се развихря, затова събра в един вързоп дрехите си и избяга в храма Кодай. Манастирът бе убежище за малтретирани жени, които желаеха да се отдадат на религията. Монахините я приеха и Козери реши, че се е отървала от левия министър завинаги. Но месец по-късно Коное нахлу в манастира точно посред молитвата. Сграбчи я и започна да крещи, че тя не може да се скрие от него. Свещениците насила го отведоха, но той идваше отново и отново, а между посещенията си я засипваше с писма. Когато монахините просеха милостиня в града, Коное я причакваше и я заговаряше. Понякога я умоляваше, понякога я заплашваше, а имаше и периоди, когато Козери нямаше вест от него с месеци; и точно когато почваше да мисли, че вече се е отказал, той се появяваше за пореден път и възобновяваше писмата си. Да, Козери мразеше левия министър и желаеше смъртта му, за да сложи край на мъките си. И ето че желанието й бе удовлетворено. Но сега я заплашваха по-големи неприятности. Бе заподозряна в убийство; въпросите на сосакан Сано го показваха съвсем ясно. Но арестуването не бе единственият й страх по отношение на Сано. Посещението му в храма Кодай бе разтърсило спокойствието й, постигнато чрез толкова молитви и медитация. Той бе разбудил стари чувства и потиснати копнежи. Бе предизвикал у нея забравен порив; бе пробудил тялото й за живот. Възвърна у нея силната потребност от мъжка любов. Тя копнееше да опознае Сано интимно.

— Станете — нареди игуменката, докато се изправяше бавно. — Устата затворена, брадичката към и тялото, гърбът изправен. Продължавайте да дишате, гледайте право напред. Ясният поглед изразява от чиста съвест.

Но погледът на Козери изразяваше буря от противоречиви желания. Тя притежаваше информация, която можеше да помогне на Сано да разреши случая, но също така разполагаше и с опасни тайни, които трябваше да крие. Кажеше ли истината, можеше да загуби живота си; поддадеше ли се на любовта си, щеше да разруши постигнатия с толкова усилия душевен мир. Трябваше бързо да вземе решение. Защото бе сигурна в едно: Сано щеше да се върне.

Облечена в халат, с току-що измита и все още мокра коса Рейко излезе от банята и се приближи до Сано, който седеше на пода и прехвърляше документите, които Янагисава бе иззел от кабинета на Коное.

— Тревожех се за теб — каза Рейко, докато коленичеше до него. — Да ти поръчам ли вечеря?

— Не, благодаря — отвърна Сано намръщен, вперил поглед в някакво писмо. — Спрях да похапна на една сергия и сега не съм гладен.

Озадачена от резкостта му, Рейко реши да се похвали какво е научила за монетите с папратова клонка.

— Добра улика — каза той, след като я изслуша. — Само че левият министър може да е следил клана Дадзай по причина, която няма нищо общо със заговора или с убийството му.