Лора Роуланд - Китаноката

— Не! — прошепна тя.

— Убиецът ни беше устроил засада… — заговори младият самурай, а гласът му трепереше. Приближи се до нея и хвана ръцете й. При обичайни обстоятелства той никога не би докоснал съпругата на своя господар, затова жестът му бе по-красноречив от всякакви слова.

— Къде е той? — успя да отрони Рейко. — Заведете ме там.

Фукида поклати глава.

— Не бива, тъй е обезобразен… Преди да издъхне, ми нареди да ви спестя гледката. Съжалявам — сълзите рукнаха неудържимо от очите й, тя се свлече на пода и зарови глава в шепите си. Фукида постоя известно време безпомощен и засрамен, а след това каза: — Ще доведа помощ — и после избяга.

Скоро пристигнаха прислужници, които поеха Рейко, положиха я на футона, успокояваха я с думи, докато пристигналият лекар й изсипа някаква горчива течност в гърлото. Приспивателното подейства веднага, защото миг по-късно светът потъна в мъгла и Рейко изпадна в несвяст.

Сано и Маруме продължаваха да чакат йорики Хошина. Най-накрая Сано долови бързи стъпки, които прекосиха двора и се изкачиха по дървените стъпала към верандата. Той застана в сянката на шкафа, готов за действие. Входната врата се отвори. Върху хартиената преграда, точно срещу сянката на Маруме, се появи втора фигура.

— А-а, Маруме сан — разнесе се гласът на Хошина. — Стражите току-що ми казаха, че сте тук. Съжалявам, че трябваше да ме чакате тъй дълго, но трябваше да отида и до къщата на шошидай, за да докладвам за случилото се.

Маруме отвърна:

— Аз трябва да ви се извиня, че дойдох тук без предупреждение.

— При подобни обстоятелства официалностите са излишни — любезно рече Хошина. Очевидно изобщо не подозираше, че двамата с Маруме не са сами. — Съболезнования за смъртта на сосакан сама.

— Точно затова съм тук.

— Ако искате да поемете ръководството на разследването, всячески ще ви помагам да заловите убиеца и да отмъстите за своя господар — Сано усети, че в скръбния тон на йорики се прокрадва нотка на безкрайно ликуване.

— Радвам се, че сте готов да ми помогнете — каза Маруме, — защото това е вашият голям шанс.

Сано излезе иззад преградата и се озова в гостната.

— Добър вечер, Хошина сан.

Очите на йорики се разшириха от изумление.

— Сосакан сама! — възкликна той. — Но аз мислех, че…

— … съм мъртъв? Какво, не ви стигна смелост да погледнете лицето на мъртвеца? Колко глупаво!

Хошина смръщи лице от оскърблението.

— Тогава кой е мъртвецът? — попита той.

— Айсу — отвърна Сано.

В погледа на йорики проблесна разбиране и миг по-късно — страх. Но после бързо придоби озадачено изражение, с което се опита да прикрие реакцията си.

— Кой е този Айсу?

— Нима не знаете! Високопоставен служител на бакуфу. Сигурен съм, че сте се срещали напоследък.

— Не, не мисля — Хошина сбърчи вежди в привидно усилие да си спомни: — Съжалявам, никога не съм чувал за този човек. И какво е дирил този Айсу в Мияко?

— Очаквах вие да ми кажете — отвърна Сано.

Хошина се изсмя нервно.

— Как бих могъл, след като не го познавам? — после разпери ръце встрани, сякаш за да прегърне Сано: — Вижте, не съм на себе си от радост, че ви виждам жив и здрав. Защо държахте всички да смятат, че сте мъртъв? И защо се промъкнахте тайно в жилището ми?

Без да обърне внимание на въпроса, Сано каза:

— Къде е той?

— Кой? — попита Хошина с невинен и озадачен тон.

— Дворцовият управител Янагисава — натъртено изрече Сано.

— Наместникът на шогуна? В Едо, предполагам. Откъде бих могъл да знам?

Маруме се изсмя подигравателно.

— Вие сте превъзходен актьор. Трябвало е да изберете кариера в театъра, а не в полицията. Отговорете на въпроса на сосакан сама!

— Уверявам ви, че бих го сторил, стига да можех — отвърна Хошина.

Сано започна да губи търпение:

— Янагисава иска да разреши загадката около убийството на левия министър и да съсипе репутацията ми на детектив пред шогуна, като ме победи в собствената ми игра. Той не би рискувал да претърпи провал публично и затова е пристигнал в Мияко тайно. Но не е в състояние да разкрие убиеца без информация за жертвата, мястото на престъплението и заподозрените, която не би могъл да събере лично, докато се спотайва. Освен това явно се възползва от уликите, които откривам аз. Затова му трябва човек, който да му предоставя фактите и да го уведомява за хода на разследването ми. Той трябва да е местен, с добър опит и способен да спечели доверието ми. А също и достатъчно амбициозен, за да е готов да саботира работата ми срещу обещание за издигане в кариерата — Сано впери поглед в йорики Хошина. — Някой като вас!