Лора Роуланд - Китаноката

— Само че нещо се е объркало и вместо мен убиецът е нападнал вас двамата с Айсу. Вас съм чул да крещите точно преди поразяващия вик. После сте избягали някак и сте се отървали само с повръщане и главоболие — последица от това, че сте били изложен на въздействието на киай… — дворцовият управител се хвана за корема и лицето му се изкриви в гримаса. Сано продължи: — Не се изненадахте, че съм жив, защото въпреки новината за смъртта ми сте знаели истината, че жертвата на убиеца е Айсу, а не аз. Но все пак как точно организирахте убийството ми? — Янагисава го изгледа кръвнишки, после внезапно се хвърли към горната част на леглото си и мушна ръка под футона. Сано скочи напред и опря острието на меча си в гърлото му. Дворцовият управител извика стъписан. Ръката му отскочи нагоре, стиснала кинжал. Той се строполи на една страна, като се дърпаше от острието на меча. — Пуснете кинжала! — нареди Сано, а сърцето му заблъска от закъсняла паника. — Пуснете го или ще ви убия!

Страх проблесна в очите на Янагисава, но устата му се изкриви в презрителна усмивка.

— Няма да ме убиеш — каза той задъхано с дрезгав глас. — Ти мразиш да убиваш и се смяташ за толкова възвисен, че отнемането на живот е под достойнството ти… — и се изхили подигравателно. — Но истината е, че си просто един страхливец. Страх те е да убиеш първия наместник на шогуна. Не си способен да ме гледаш в очите и да ми прережеш гърлото!

Наистина Сано бе изрекъл заплахата си само за да стресне Янагисава, но сега изведнъж го обзе ярост. Усети, че така както е обладан от гняв, може да убие дворцовия управител, без да се интересува от последствията. Искаше да даде воля на чувствата си, да изрече всичко, което мислеше за Янагисава, но вместо това само каза:

— Щом толкова искате да се докажете, щом се смятате за толкова умен, защо не можахте сам да намерите Лъва, а подкупихте моя слуга? Защо не поехте официално настоящото разследване, вместо да разчитате на йорики Хошина и на моя труд? Нямате кураж да поемете отговорността. Намушквате враговете си в гърба, защото не ви стига смелостта да застанете с тях лице в лице! Не аз съм страхливецът, а вие! Пропаднал, зъл и подъл позор за Бушидо!

Янагисава зяпна от изненада.

— Как смееш да ми говориш по този начин? — бледото му лице пламна от гняв. — Забрави ли кой съм?

— А вие забравихте ли, че съм опрял острие в гърлото ви? — Сано натисна още малко върха на меча о меката плът на Янагисава. Дворцовият управител отвори дланта си и пусна кинжала. Щом оръжието падна на пода, Сано отпусна меча си. — Така е по-добре. Сега ми обяснете как организирахте убийството ми.

Янагисава пое дълбоко въздух, издиша го на пресекулки и предпазливо се изправи. По лицето му на вадички се стичаше пот. В гласа му за първи път се усети човешка топлина:

— Хошина ми разказа как Асагао е признала, че е ненавиждала Коное, и че е дала фалшиво алиби за нощта на убийството. Наредих му да разговаря тайно с госпожа Асагао и да й предаде моята заповед, че когато я разпитваш, тя трябва да направи самопризнания за убийството и на всяка цена да те убеди във вината си. Ако не иска да се подчини, ще бъде екзекутирана.

Сега Сано разбра защо Асагао се бе държала тъй странно.

— Сигурно пак Хошина е принудил прислугата на левия министър да потвърди любовната история, а придворните дами — да отменят алибито й. Избрали сте Асагао за стръв, защото тя толкова малко прилича на заподозрян, че аз ще изглеждам глупак, ако я арестувам, макар че законът не ми оставя друга възможност…

— Да — съгласи се неохотно дворцовият управител. — Но не я избрах само заради това. Трябваше да предоставя на действителния убиец причина да те убие…

Едва сега Сано проумя връзката между арестуването на Асагао и нападението на убиеца.

— Хошина не ми каза, че десният министър Ичиджо е заподозрян, защото вие сте смятали, че той е убиецът, нали? Асагао му е дъщеря и ако тя бъде детронирана, Ичиджо също ще изгуби поста си в императорския двор! Надявали сте се, че арестуването й ще го изпълни с такова отчаяние, че ще се опита да спаси Асагао, като убие мен!

— Да, признавам… Когато Хошина ти прати фалшивото съобщение, той пусна анонимни писма до Ичиджо, Томохито, Джокьоден и принц Момозоно, с които ги уведомяваше, че пристигаш в двореца — Янагисава бе искал да се подсигури, като извади от равновесие и другите заподозрени. — Освен това тези съобщения описваха точно пътя, по който щяха да минат дворцовите стражи, докато те съпровождат през района на двореца — продължи той. — Аз и Айсу отидохме там по-рано, за да заловим убиеца на местопрестъплението. Тъкмо бяхме стигнали до мястото, където стражите трябваше да ви изоставят, когато усетих особено трептене във въздуха. Видяхме странна светлина и чухме шумно дишане. Усетих, че някой ни следва, и изведнъж бях обзет от ужас. И тогава… — мускулите в гърлото на Янагисава се свиха; той потрепери. — Милостиви богове, онзи вик… Просна ме по очи. Не можех да се движа, не можех да сторя нищо, освен да лежа и да вия от болка, а ужасният шум не секваше — дворцовият управител пое дълбоко въздух и каза: — Накрая спря. Ушите ми бучаха. Целият треперех, всичко ме болеше и ми се гадеше. Станах и намерих Айсу, който лежеше наблизо. Беше мъртъв. И тогава вибрациите започнаха отново. Бяха по-слаби и идваха някъде измежду постройките. Убиецът бе там; чувствах присъствието му. Готвеше се да извика отново и да ме убие…