Лора Роуланд - Китаноката

Сано не бе почувствал нови вибрации след поразяващия вик вероятно защото, бе твърде далеч. Внезапно Янагисава избухна в истеричен смях:

— Каква ирония! Знаеш ли какво ме спаси? — озадачен, Сано поклати глава. — Ти! — Янагисава посочи Сано. — Чух теб и детективите ти да говорите. И вибрациите внезапно спряха. Убиецът избяга. Вие го изплашихте… — Янагисава спря и сведе поглед. После рече едва чуто: — Ти ми спаси живота.

Жалост разми враждебността на Сано към дворцовия управител:

— Видяхте ли убиеца?

— Не — отвърна Янагисава.

Цялата съпротива го бе напуснала. Изглеждаше блед, болен и съсипан.

— Защо ще иска да убие точно мен?

— Добър въпрос. Отговорът може да ни предостави следа към самоличността на убиеца. Освен това новото убийство оневинява Асагао и стеснява кръга на заподозрените.

— Ха, значи все пак кошмарното ми изживяване ще подпомогне разследването ти… какво ще направиш с мен сега? Ще ме сложиш под охрана на някое тайно място, докато си свършиш работата в Мияко, а после ще ме върнеш в Едо и ще разкажеш на шогуна какво съм направил? О, той ще бъде толкова бесен, задето съм го измамил… Пък и йорики Хошина с радост ще потвърди думите ти… — в гласа на Янагисава прозвуча отчаяна нотка. — Ще загубя длъжността си и най-вероятно — живота си…

Сано бе дошъл тук с намерението да извърши точно онова, което описа Янагисава. Но сега бе обзет от странно усещане — като невидимо докосване от духовете на предците, върнали се за Обон. Усещаше, че съдбата го е събрала тук с дворцовия управител заради някаква важна цел. Инстинктите му подсказваха, че трябва да постъпи другояче. Затова каза:

— Да, бих могъл да ви унищожа, но вместо това ви предлагам сделка… — Янагисава вдигна удивен вежди, после подозрително присви очи. Сано продължи: — Няма да кажа нищо на шогуна… — дворцовият управител се изсмя, без да може да повярва. — … ако ми помогнете в разследването и ми предоставите цялата информация, с която разполагате. Мисля, че е изгодно и за двама ни — вие искате да бъдете детектив, а аз — да разкрия истината. После ще си поделим почестите.

От непроницаемия поглед в очите му Сано разбра, че дворцовият управител пресмята изгодата от сделката и цената на това да остане невредим.

— Добре. Ще работим заедно. Но нали добре знаеш как мога да постъпя с теб, ако ми върнеш свободата? — Янагисава изгледа Сано с неприязън и презрение.

— А вие нали добре помните какво ще сторя с вас, ако ме измамите? — отвърна Сано и потупа меча си.

По лицето на Янагисава се изписа смесица от ужас и лукавство.

— Много добре, сосакан Сано. Да сключим примирие.

Рейко нареди на носачите на паланкина да я отведат в императорския дворец. Когато пристъпи в четириъгълния вътрешен двор, ограждащ дома на абдикиралия император, от къщата излезе Джокьоден и тръгна към нея да я посрещне.

— Госпожо Сано — прескочи официалностите Джокьоден, — приемете най-искрените ми съболезнования за загубата ви.

— Хиляди благодарности — Рейко полагаше усилие да овладее треперещия си глас. — Възползвам се от поканата ви да дойда пак…

Джокьоден повдигна боядисаните си вежди с едва доловима изненада.

— Не разбирам как сте се осмелили след вчерашните събития! Аз ви помогнах като приятелка, а вие сте имали нахалството да тършувате из дома на снаха ми…

— Искам да се извиня — отвърна Рейко смирено. — Наистина злоупотребих с доверието на госпожа Асагао, но понякога търсенето на истината изисква непочтени методи. Съпругът ми задържа снаха ви, защото така повелява законът — Рейко не можа да потисне горчивината в гласа си: — Но той вече заплати с живота си за моята грешка…

Жалост смекчи изражението на Джокьоден, макар че тя остана сдържана.

— Съжалявам, че пострадахте — каза тя. — И все пак, предполагам, имате и друга цел, която ви води тук. Какво желаете от мен?

— Да ми помогнете да открия убиеца на моя съпруг — отвърна Рейко.

— Надявам се, че бакуфу ще назначи някого да разследва този въпрос…

— Така е. Но аз трябва да довърша работата на съпруга ми и да науча истината за смъртта му… — Рейко се въздържа да спомене, че възнамерява да екзекутира убиеца на Сано със собствените си ръце.

— Разбирам ви, но се съмнявам, че е във възможностите ви. Ще приемете ли един съвет? Млада сте, времето ще излекува болката ви. Семейството ви накрая ще уреди нов брак за вас, с малко късмет пак ще откриете любов и щастие. Приемете реалността, следвайте живота си и оставете властите да се занимават с престъпленията.