Лора Роуланд - Китаноката

Рейко се изправи. Краката й трепереха. Облече се и излезе.

Сано приклекна в храстите под високите кедрови дървета и отправи поглед нагоре към една голяма вила сред хълмовете северно от Мияко. Роса навлажни панталоните му. Над гората се носеше утринна мараня, която разсейваше светлината и замъгляваше гледката към града. Сред върховете на дърветата звучеше пронизителен птичи хор. Отдалеч къщата изглеждаше необитаема. Прозорците на втория етаж, които се показваха над оградата, бяха със затворени капаци. Но Сано инстинктивно усещаше близостта на Янагисава. Пое предпазливо нагоре по хълма през гората. Стигна равното сечище, където се намираше вилата, и спря на петнайсетина крачки от дъсчената ограда. През цепнатините съзря патрулиращ пазач. Не след дълго се мярна и друг. Сано отмери времето за една обиколка на пазачите, като следеше кога се появяваха отново, и броеше наум. Изчака подходящия момент и се втурна към оградата. Изкатери я и се задържа отгоре й. Долови стъпки по чакълената пътека и миг по-късно се появи един самурай. Сано скочи на земята точно пред него. Беше един от хората на Янагисава. Посегна към меча си, но Сано го изпревари и стовари юмрук в лицето му. Самураят политна назад, строполи се и остана да лежи неподвижен.

Чуха се и други приближаващи стъпки. Сано се сви зад един голям объл камък и проследи с поглед как вторият телохранител се натъкна на тялото на своя другар и клекна, за да го огледа.

Сано изскочи зад камъка и ритна втория самурай в челюстта, с което го просна в безсъзнание. Използва поясите на пазачите, за да завърже ръцете и краката им, и после им тикна по една кърпа в устата, за да не се развикат. Сърцето му блъскаше в гърдите. Внимателно огледа терена за други стражи. После се промъкна безшумно през задната врата. Мина на пръсти по сумрачните коридори и надникна в кухнята, приемната и кабинета. Стаите до една бяха празни. При предната врата завари трети телохранител, който спеше седнал, облегнат на стената. Сано се промъкна безшумно до него, обхвана с ръце врата му, притисна главните му артерии и сънят на пазача премина в безсъзнание. Сано бързо го завърза и запуши устата му. Пропълзя нагоре по стълбите.

На втория етаж се озова пред друг коридор, в дъното на който имаше отворена врата. Сано извади меча си. Докато се придвижваше към помещението, чу свирепа кашлица. Застана в единия край на вратата и надникна предпазливо вътре — беше спалня, а на футона в средата, застанал на колене, дворцовият управител повръщаше в един леген. Беше по долно кимоно от бяла коприна. Лицето му бе сивкаво и измъчено. Той продължи да се дави на спазми, но от устата му излизаше единствено струя слюнка, примесена с тъмна жлъчка. Накрая, останал без дъх, той се строполи по гръб на футона.

Сано влезе слисан, защото до момента бе виждал Янагисава в неизменно цветущо здраве и бе очаквал да го завари или заспал, или празнуващ победата си над съперника. Какво му ставаше?

При звука от стъпките Янагисава обърна глава и го видя. Очите му се ококориха от ужас. Надигна се с усилие и изкрещя:

— Стража!

Никой не се отзова.

— Хората ви са обезвредени — каза му Сано, докато вървеше към него. Като никога балансът на силите бе в негова полза. — Сега сме само двамата — дворцовият управител преглътна, сякаш всеки миг можеше да почне да се дави отново, но успя, олюлявайки се, да се изправи на крака и застана лице в лице със Сано, който му каза: — Дойдох да разговаряме за саботирането на моето разследване. Нима наистина вярвахте, че ще успеете да разрешите случая сам, да впечатлите шогуна и да ме унищожите?

Янагисава не обърна внимание на думите му, сякаш изобщо не ги бе чул.

— Как ме откри?

— Йорики Хошина ми обясни къде сте.

— Хошина? Той ти е казал, че съм в Мияко и те е пратил тук? Не е възможно! — озадачен, Сано спря на няколко крачки от Янагисава. Нещо не беше наред. Защо Янагисава повече се вълнуваше от въпроса, как е бил открит, вместо да е изненадан, че го вижда жив? Дворцовият управител направи несигурна крачка напред, олюлявайки се от болка. Изражението му бе непроницаемо. — Къде е той сега?

— На безопасно място, под специална охрана — отвърна Сано, все по-озадачен. Без съмнение Янагисава трябваше да е известен за новото убийство. Тогава… Толкова се слиса от прозрението, което го осени, че устата му увисна. — Били сте там с Айсу, нали? — извика той. — Пратили сте ми фалшиво съобщение, уж от императора, за да ме примамите в двореца. Причакали сте ме с надеждата, че след смъртта ми ще заловите убиеца и ще оберете лаврите — също както при засадата на Лъва.