Лора Роуланд - Якешину

— Време, през което да възникнат размирици сред населението — прекъсна го язвително Макино. — Кога е делото на момичето?

— Ще бъде насрочено веднага щом изясня някои последни подробности — отвърна Сано.

По лицата на старейшините се изписа остро неодобрение — бакуфу предпочиташе арестите да бъдат последвани от бързо наказание.

— Предполагам, че тези подробности включват установените от министър Фугатами факти за сектата „Черният лотос“ — отбеляза Макино с неприязън. — Е, това обяснява новосформирания съюз между вас и уважаемия министър. Той ви използва, за да прокара собствените си идеи, а вие го използвате като оправдание, че забавяте справедливата присъда… — Сано понечи да се защити, но главният старейшина продължи: — Фугатами и до днес не е представил доказателства за престъпленията, в които обвинява „Черният лотос“. Фанатичната му кампания срещу сектата събуди гнева на ревностните й последователи в бакуфу и засегна много от висшите служители на нашия господар шогуна. Съществува реална възможност в най-скоро време да бъде назначен нов министър на храмовете — многозначителният поглед на Макино подсказваше, че щом Фугатами бъде свален, на Сано също няма да му се размине. — И според мен вече достатъчно чакахме уважаемия министър да благоволи да се появи — завърши той. — Закривам заседанието. Сосакан Сано, свободен сте.

— Хвърли топката към мен, Масахиро чан — извика Рейко. Момченцето се заклатушка през градината, вдигнало издутата парцалена топка над главата си. Като се смееше, то я хвърли към Рейко. Топката се издигна в лека дъга, тупна на земята и се търкулна още малко напред. — Браво! — похвали го тя и взе топката. — Дръж! — бе й липсвала играта със сина й, а през няколкото дни, които бе прекарала далеч от него, той сякаш бе станал по-силен и вече по-добре контролираше движенията си. Растеше тъй бързо!

В този миг Масахиро хукна към къщата с радостен вик:

— Тати!

Рейко се обърна и видя Сано, застанал на верандата. Обзе я напрегнато очакване. Забърза към него, но мрачното му изражение я спря в основата на стълбите.

— Какво се е случило?

— Съпругът на Чие е нападнал няколко свещеници от „Черният лотос“ и е предизвикал размирици. А Фугатами не се появи на заседанието… — Сано вдигна Масахиро на ръце и продължи: — Старейшините се подразниха. Макино веднага се възползва от възможността да критикува начина, по който разследвам случая. Фугатами сигурно ще загуби поста си и ако Макино упражни значителното си влияние върху шогуна, може и аз да се сбогувам със своя.

— О, не! — възкликна Рейко ужасена. — Много съжалявам, че ти докарах такива неприятности!

Сано кимна, потвърждавайки грешката й.

— Фугатами сан получи шанс да разговаря с мен и показа, че няма какво да каже. Това е последният път, в който ти позволявам да се месиш в политиката на бакуфу.

Сърцето на Рейко се сви от тревога, когато си даде сметка, че сега Сано вероятно ще пренебрегне цялата информация на министъра.

— Не вярвам, че Фугатами нарочно ще пропусне заседанието — каза тя. — Беше толкова важно за него да докладва заключенията си за „Черният лотос“, толкова държеше да го чуеш и ти… Сигурно му се е случило нещо…

— Само смърт би могла да послужи за извинителна причина — каза Сано.

Думите му изпълниха Рейко с внезапен смазващ страх. Тя се втурна в къщата, нареждайки на прислужничките си да повикат паланкина й. Сано влезе след нея, все още с Масахиро на ръце.

— Къде отиваш? — попита той.

— В къщата на Фугатами… — Рейко си наметна пелерината. — Трябва да разбера какво се е случило! Не се притеснявай, няма да се срещам с него, само ще попитам съпругата му…

— Просто не се занимавай повече с това — каза Сано и препречи вратата.

Отчаяна, Рейко възкликна:

— От „Черният лотос“ си отмъщават на хора, които им създават неприятности. Помниш ли как съпругът на Чие е бил нападнат, след като се е опитал да я убеди да напусне храма и да се върне вкъщи? Опасявам се, че може да са посегнали и на министъра…

Изражението на Сано се изостри.

— Ще дойда с теб.

Пред имението на Фугатами стражите ги спряха и им заявиха, че днес министърът не приема посетители. Сано се представи с името и поста си и пазачите отстъпиха. Един войник въведе Сано, Рейко и Хирата във вътрешния двор. Къщата изглеждаше странно тиха. Никъде не се виждаха слуги, помещенията бяха мрачни и студени.

— Най-приближените васали на уважаемия министър заминаха някъде… — обясни войникът от охраната. Прислугата трябва да е тук… Не знам защо ги няма…