Лора Роуланд - Якешину

Токугава погледна Сано изпитателно и се разсмя нервно.

— Не говориш сериозно, нали?

— Напротив — рече Сано, макар и да си даваше сметка, че само допреди ден този сценарий и на него му бе изглеждал твърде нелеп. — Затова искам разрешението ви да бъдат преустановени всички дейности на сектата и обитателите й да бъдат задържани до завършване на цялото разследване…

Тревога набразди челото на шогуна.

— Ъ-ъ… — той направи знак на един от помощниците си, който му подаде глътка вода. — Не мога да повярвам, че един будистки орден може да върши такива ужасни неща — каза той накрая. — Уважаемата ми майка е страшно… ъ-ъ… възторжена по отношение на висшия свещеник Анраку. Даже планира да стане негова ученичка, а аз знам, че тя никога не би се свързала със секта, която е толкова лоша, колкото я описваш…

Само Рейко да не бе водила Кейшо в храма! Шогунът имаше пълно доверие в преценките на майка си.

— Анраку е изпечен мошеник, който може да измами и най-мъдрите — внимателно каза Сано. — Допускам, че почитаемата ви майка е в огромна опасност.

— О, но ако беше така, майка ми щеше да го знае! — изражението на шогуна се изкриви от раздразнение. — Освен това тя не е… ъ-ъ… единственият страстен последовател на „Черният лотос“ сред съветниците ми! Много от доверените ми люде приемат висшия свещеник Анраку като техен… ъ-ъ… духовен водач. Те изразиха неодобрението си от Фугатами и няма да са доволни от факта, че ти продължаваш преследването на сектата.

Сано с тревога осъзна, че „Черният лотос“ има поддръжници сред най-висшите кръгове и сред приближените на шогуна.

— Мога ли да запитам кои са тези хора?

На лицето на Токугава Цунайоши се изписа гузно изражение, сякаш бе казал твърде много, застрашавайки дори собствената си сигурност. Той изтърси троснато:

— Не, не може!

Сано съжали, че Янагисава не е тук. Заместникът на шогуна бе заминал на инспекция в провинция Ечидо заедно със своя любовник и главен васал Хошина; двамата щяха да се върнат най-рано след два месеца. От идването на Сано в замъка Едо дворцовият управител неспирно го бе тормозил като потенциален съперник за благосклонността на шогуна, многократно бе саботирал разследванията му в опит да съсипе репутацията му и дори да го убие. Но преди две години един случай, включващ мистериозната смърт на благородник от императорския двор в древната столица, бе благоприятствал за установяването на твърде изненадващи приятелски отношения между Сано и Янагисава. Оттогава съвместното им съществуване носеше характера на примирие. Дворцовият управител обикновено разкриваше и премахваше всички заплахи за собствената си власт. Ако бе тук, той никога не би позволил един религиозен орден да постигне такова влияние над шогуна. Тогава му хрумна обезпокоителната мисъл, че вероятно имаше тайни, които дори Янагисава и неговите шпиони не знаеха. За първи път Сано си даде сметка, до каква степен стабилността на държавата зависи от Янагисава, и замръзна от страх. След като дворцовият управител не бе в състояние да овладее „Черният лотос“, тогава кой би могъл да го стори?

Твърдо решен да противодейства на влиянието на сектата, Сано каза:

— Трябва да заловим убийците на министър Фугатами и съпругата му. Без всякакво съмнение храмът е мястото, откъдето трябва да започне диренето. Затова ми е необходимо разрешение да го претърся и да разпитам всички като потенциални съучастници.

— Ами… ъ-ъ… — докато се колебаеше, на лицето на шогуна се изписа напрежение. — Може пък васалите на министър Фугатами да са го убили по лични причини и после да са… ъ-ъ… изписали символа на „Черният лотос“ върху стените, за да хвърлят подозренията върху сектата — Сано беше помислил и за този вариант, но в светлината на всички досегашни събития това звучеше твърде съмнително. — Може би са забягнали в провинцията, планирайки след време да поискат откуп за дечицата — продължи шогунът. — Ти по-добре обяви национално издирване, вместо да се насочваш само към храма… — възражението му бе изказано с необичайно за него притворство. — И изобщо… настоятелността, с която… ъ-ъ… заклеймяваш „Черният лотос“, започва да ме отегчава…

С ясното съзнание, че може завинаги да изгуби милостта на шогуна, Сано каза:

— Приемете искрените ми извинения. Единственото ми желание е да ви служа вярно. Но ако не ми бъде позволено да упражня контрол над „Черният лотос“, няма да имам възможност да разгадая тайната на пожара и убийствата в храма, което вие ми заповядахте да сторя… Убеден съм, че едно щателно разследване на „Черният лотос“ ще разкрие факти, които на този етап пренебрегваме с риск да изложим на опасност цялото общество…