Лора Роуланд - Якешину

— Ей там — и командирът посочи надолу по улицата.

Сано поведе хората си към указаното място. Един дошин и помощниците му пазеха четирима мръсни, покрити със синини мъже, проснати на земята, с овързани крака и ръце. Сано и Хирата слязоха от конете. Хирата разпозна един от задържаните:

— Джиро сан! — възкликна той изненадан. — Вие ли започнахте сбиването? — мъжът изстена. Хирата се обърна към Сано: — Това е съпругът на медицинската сестра Чие.

Сано се приближи до дърводелеца и усети силен мирис на алкохол: Джиро беше пиян.

— Защо нападнахте монахините? — попита Сано.

— Взеха ми жената — измърмори Джиро. — Убиха я…

Сано и Хирата изгледаха и останалите задържани.

— „Черният лотос“ отне и моята жена! — обади се единият.

— Отвлякоха сина ми!

— И дъщеря ми!

Като поразпита насъбралото се множество, стана ясно, че враждебността към сектата в този район все повече нараства.

— Разбирам проблемите ви, но не е трябвало да вземате правосъдието в свои ръце — порица ги Сано.

— Джиро сан, за смъртта на твоята жена ще има възмездие — обади се и Хирата. — Скоро ще заловим виновника.

Сано смяташе, че вече го е сторил. Ако бе арестувал Хару по-рано, вероятно бунтът изобщо нямаше да избухне. Но, от друга страна, щом толкова хора мразеха „Черният лотос“, явно сектата наистина беше замесена в убийствата и палежа, което до голяма степен оневиняваше Хару. Затова докладът на Фугатами можеше да се окаже решаващ за хода на разследването. До съвещанието оставаха още няколко часа, а тук имаше още толкова работа — трябваше да потушат размириците, да успокоят населението и да накажат виновните за стълкновението.

Когато най-после приключиха и Сано стигна в замъка Едо, съветът на старейшините вече се бе събрал. Сано влезе в помещението, където петимата висши служители седяха на подиума, а секретарите им бяха коленичили при писалищата до прозореца.

— Моля, приемете извиненията ми за закъснението — каза той и сведе глава.

— Това е закрито съвещание. Не сте поканен да присъствате… — гласът на Макино издаваше раздразнение и досада. — Защо сте тук?

— Уважаемият министър на храмовете и параклисите ме покани да присъствам — отвърна Сано. Фугатами, изглежда, бе пропуснал да уведоми старейшините и сега те смятаха, че той им натрапва присъствието си.

— Значи вие споделяте убежденията на уважаемия министър? — изпитото лице на главния старейшина се сгърчи презрително.

— Той е потенциален свидетел в моето разследване — поясни Сано. Точно както се бе опасявал, присъствието му бе възприето като знак, че се е съюзил с човек със съмнителна репутация. — Дойдох, за да чуя доклада му за „Черният лотос“.

— А присъединявате ли се към личната му война срещу сектата? — попита старейшината Огами Каори, обикновено поддръжник на Сано. Маниерът му беше хладен, сякаш държеше всички да забравят за доскорошния им съюз.

— Ни най-малко — отвърна Сано с ясното съзнание, че каквото и да кажеше, името му отсега нататък ще се свързва с името на Фугатами. — Просто искам да чуя какви факти е събрал…

— Е, опасявам се, че ще бъдете разочарован — прекъсна го Макино. — Предоставихме на министъра възможността да бъде изслушан, както той сам ни помоли, но той очевидно е възпрепятстван и няма да дойде…

Сано бе обзет от отчаяние. Да накараш съвета на старейшините да те чака напразно, бе сериозно престъпване на протокола.

— Уважаемият министър пратил ли е някакво обяснение? — попита той с неясно предчувствие.

— Не, никакво — отвърна рязко Макино и втренчи в Сано изпълнен с неодобрение поглед. Сано се ядоса на Фугатами за това, че го беше оставил да понесе челния удар от гнева на старейшините. Макино заговори отново: — След като и бездруго сте тук, бихте могли да докладвате за напредъка на вашето разследване…

Последното нещо, което Сано желаеше, бе да подлага работата си на оценка в момент, когато старейшините са ядосани, но нямаше друга възможност, освен да се подчини. Той описа фактите, които бе установил, и накрая каза:

— Вчера арестувах Хару.

— Мда… И колко време ви беше необходимо да извършите този арест? Четири дни? — в гласа на Макино прозвуча презрение. — Всички знаят, че момичето е виновно, но вие се разтакавахте толкова дълго, че май гледате по-скоро да покровителствате престъпниците, отколкото да поддържате закона…

— При наличие на сериозно престъпление е изключително важно да се проведе щателно разследване — отвърна Сано, настръхнал от опита да бъде засегната честта му. — А щателното разследване изисква време…