Лора Роуланд - Якешину

— Не — засрамена, че изглежда лишена от преданост дъщеря.

— Имаш ли братя или сестри, които ще ти липсват, ако влезеш в манастира? — попита Джункецоин.

Мидори си помисли с тъга за по-голямата си сестра, която бе убита, за брат си, посечен, след като бе извършил държавна измяна, и за другите си сестри, омъжени далеч от Едо. Не би могла да тъгува за тях повече, отколкото сега.

— Не — пророни едвам.

— А приятелки?

— Не — отвърна Мидори и въздъхна. Надяваше се, че няма да бъде далеч от Хирата и Рейко толкова дълго, че да почнат да й липсват.

— Представи си, че си сам-сама, че няма къде да живееш и как да изкарваш прехраната си — каза Джункецоин. — И тогава някой те спасява, предлага ти подслон и храна. Какво ще изпитваш към този човек?

— Искрена признателност — отвърна Мидори откровено. Когато мащехата й я беше прогонила от Едо, другите й роднини нямаха властта или желанието да помогнат на Мидори, но сосакан Сано я беше върнал тук и й беше намерил място сред придворните дами на Кейшо. Тя щеше да му е благодарна цял живот!

— Как би му се отплатила за такава услуга?

— Ще направя всичко за него! Всичко, от което има нужда… — отговорът й прозвуча напълно искрено.

— Би ли го обичала? — попита Джункецоин.

— Да, от цялото си сърце — отвърна Мидори. Тя наистина обичаше Сано и Рейко.

— А би ли жертвала живота си за него?

— Ако се наложи — каза Мидори. Честта изискваше такава саможертва в израз на вярност. А и самата Мидори често си бе мечтала да умре геройски за Хирата.

Безизразните лица на хората около нея не се промениха, но тя усети леко раздвижване и едва доловими въздишки, сякаш бяха стигнали до някакво решение. Душата й се изпълни с надежда и с ужас.

Дали беше изкарала изпита, или се беше провалила? Сигурно сега щяха да й кажат, че не я искат. И щяха да я изпроводят да си отиде у дома. Край с надеждите й да заслужи любовта на Хирата. А когато Рейко узнаеше, че Мидори е нарушила обещанието си, без дори да научи нещо за сектата, приятелството им щеше да рухне завинаги…

— Ела с мен — каза Джункецоин. — Започваш обучението си незабавно.

Мидори зяпна, слисана от радост. Приемат я! Тя се поклони на Кумаширо, на Джункецоин и на доктор Мива:

— Благодаря, много ви благодаря!

Докато Джункецоин я отвеждаше, тя се надяваше новата й приятелка Тошико също да е приета за послушница.

В кабинета си Сано работеше по делото на Хару. Възнамеряваше да огледа отново доказателствата и да приготви доклада си за съвета на старейшините, докато станеше време за срещата му с Фугатами. В този момент влезе Хирата.

— В Нихонбаши има вълнения — каза задъхано той. — Тълпа граждани са влезли в открито стълкновение със сектата „Черният лотос“.

Разтревожен, Сано яхна коня си и незабавно се отправи към търговския квартал, придружен от Хирата и малък отряд детективи. Над керемидените покриви се носеха трясъци и гневни викове. Селяни тичешком напускаха района, докато конна войска препускаше към мястото на стълкновението. Към синьото небе се издигаше дим на огромни кълба. Мъже от простолюдието размахваха сопи срещу облечените в шафранови роби свещеници, а домакини налагаха монахините с метли и тигани.

— Долу „Черният лотос“! — крещяха от тълпата.

В отговор от страната на свещениците се разнесе мощно:

— Слава на „Черният лотос“! Спрете преследването на невинни!

И от двете страни се чуваха викове:

— Главорези! Престъпници! Убийци!

Тесните улици представляваха вихрен водовъртеж от фигури. Деца и възрастни стояха по балконите и замеряха свещениците с камъни. Дошини се промъкваха през тълпата, разтърваваха биещите се и ги разгонваха. От предната част на един магазин излизаха пламъци и дим. Огнеборци ги заливаха с кофи вода.

— Милостиви божества! — възкликна Хирата. — Това ще унищожи града, ако не сложим край…

Недалеч от Сано един началник от силите на реда в пълно бойно снаряжение и на кон даваше заповеди на хората си. Сано разпозна в него свой бивш колега.

— Йорики Фукида — извика той, — как се случи това?

Мъжът се провикна в отговор:

— Когато монахините дошли да просят милостиня тази сутрин, група дърводелци ги нападнали. Сблъсъкът прераснал в уличен скандал.

— Къде са сега тези дърводелци?