Лора Роуланд - Якешину

— Слава на „Черният лотос“! — произнесе то с гримаса от горчивия вкус.

Анраку, Джункецоин, Кумаширо и Мива чакаха мълчаливо сместа да подейства. Доктор Мива редеше наум отчаяна молитва: „Нека този път подейства! Нека подейства! Нямам сили да понеса нов провал!“. Животът му и бездруго представляваше само низ от поражения. Той бе най-малкият и най-слаб от четиримата синове на един бакалин от Камакура. Баща му не печелеше достатъчно, за да издържа всичките си деца, затова на десетгодишна възраст Мива бе даден да чиракува при един местен лекар. Другите двама чираци — Сабуро и Йоши, бяха по-големи момчета и хич не им се нравеше да делят обучението, оскъдната храна и скромния си покрив с трето дете. Веднага се съюзиха срещу Мива. Подиграваха му се, че бил прост, и го биеха. Даваха му най-ужасните задачи, като например да свари непоносимо вонящата жлъчка от мечка. Мива, твърде слаб, за да се защитава, се съсредоточи върху изучаването на диагнозите и лекуването на болестите, а също и върху използваните билки и отвари. Надяваше се да блесне с познанията си пред своя учител и да злепостави мъчителите си. Само че усилията му имаха точно обратен ефект. Лекарят — бездетен вдовец — подкрепяше Сабуро и Йоши като родни синове и постоянно укоряваше за нещо Мива. Смяташе го за мръсен и се отвращаваше от него. И наистина Мива сякаш като с магнит привличаше мръсотията. Дрехите му вечно бяха осеяни с петна, ръцете му — с набито черно под ноктите, лицето — с грозни гнойни пъпки. Ден след ден у него се набираше омраза към господаря и останалите чираци. Той си даде дума, че един ден ще стане велик лекар, но проблемите му все повече се задълбочаваха. Обучението по медицина изискваше болните да се лекуват под лекарско наблюдение, но пациентите не харесваха Мива и лекарят прекрати практическите му занимания от страх да не си загуби пациентите. Мива приключи чиракуването на двайсет години с много теоретични познания и сандъче с лекарства, но с твърде малко опит. Когато откри собствена практика, започнаха да го търсят само най-бедните и болни люде, и то заради оскъдното заплащане. Без пари и лично обаяние Мива не можеше да привлече нито съпруга, нито дори любовница; сексуалният му живот се ограничаваше до срещи с проститутки, които го обслужваха срещу безплатно лечение. Крепеше го единствено вярата му, че когато се премести в Едо, кариерата му ще процъфти.

По пътя за големия град му откраднаха багажа и сандъчето с лекарства. Пристигна в Едо като просяк и заскита из улиците в търсене на работа при някой аптекар или лекар. Никой не го щеше. Прекарваше нощите, спейки под мостовете, а денем просеше милостиня. С всеки изминал месец ставаше все по-мръсен и по-грозен. После една сутрин спря пред някаква аптека, дочул разговора между собственика и притеснен клиент. Човекът търсеше хапчета от рог на носорог — мощен и скъп афродизиак, — но собственикът го уведоми, че няма такива, тъй като снабдяването от Индия било твърде нередовно. В този момент отчаянието вдъхна сили на Мива.

— Аз мога да ви ги осигуря — каза той.

След като двамата със собственика сключиха сделката, Мива си тръгна, събра обли камъчета, хвана една безпризорна котка и оскуба от нея малко козина. Смеси котешките косми с малко кал, оформи хапчета от сместа, полепи я по облите камъчета и ги боядиса със сива боя, която открадна от една занаятчийска работилница. Аптекарят му плати голяма сума пари за фалшивите хапчета. Скоро Мива вече въртеше процъфтяващ бизнес с афродизиака и разполагаше с достатъчно пари, за да си наеме квартира. Планираше да изчезне веднага щом събереше достатъчна сума, за да си осигури собствена медицинска практика. Само че клиентите му започнаха да се оплакват, че хапчетата нямат никакъв ефект. Когато полицаите дойдоха в квартирата му да го арестуват, намериха бръснати котки в клетки, запас от обли камъчета и сива боя. Съдията обвини Мива в измама и го осъди да върне парите на клиентите си, но той вече ги беше похарчил за медицинско оборудване, тъй че в крайна сметка присъдата му беше три месеца затвор.

Сега, в своя кабинет под земята, доктор Мива почувства наоколо да витае духът на миналите му неудачи. Ако и този път се провалеше, наказанието му щеше да е много по-страшно от затвор. Той с тревога наблюдаваше младия монах, който бе изпил отварата. Момъкът продължаваше да припява и по вида му не личеше никаква физическа промяна.

— Мина достатъчно време. Формулата ти не струва! — отсече Кумаширо и се ухили подигравателно към доктор Мива.