Лора Роуланд - Якешину

Шогунът спря рязко и се обърна с лице към Сано.

— Аз… ъ-ъ… останах с впечатлението, че вече си открил виновника. Нали арестува онова момиче? — новините бяха стигнали до него доста бързо; Сано усети невидимата ръка на „Черният лотос“. Шогунът обикновено забравяше нещата, които му се казваха, и самият факт, че бе запаметил тази информация, потвърждаваше умението на сектата да внушава идеи във вялото му съзнание.

— Да — призна Сано.

— Тогава работата ти е свършена — отсече шогунът. — Организирай… ъ-ъ… процес за виновницата и стой далеч от храма и обитателите му!

Отчаян, Сано направи последен опит да промени решението на шогуна:

— Някои от членовете на сектата ще трябва да дадат показания по делото — каза той. — Законът позволява на Хару да застане лице в лице със своите обвинители…

— В такъв случай аз й отнемам това право! Ти ще представиш… ъ-ъ… свидетелските показания. Ще наредя на съдията Уеда да признае Хару за виновна и да я осъди на смърт. Нейната екзекуция ще сложи край на… ъ-ъ… слуховете против „Черният лотос“ и ще успокои обществото. Сега си върви и не ме дразни повече!

Трима послушници бяха коленичили в редица насред тайната лаборатория на доктор Мива под земята.

— Слава на „Черният лотос“ — припяваха те в хор задъхано и припряно. Младите им лица изразяваха блаженство; блесналите им очи отразяваха образа на висшия свещеник Анраку, който бе застанал пред тях.

— Вашата всеотдайност ще бъде възнаградена с просветлението, към което се стремите — каза той. Със сияйна усмивка постави ръка върху главата на всеки монах поотделно. Те ахнаха ликуващи и заредиха още по-бързо молитвените слова. В отсрещния край на помещението доктор Мива го наблюдаваше иззад тезгях, на който бяха поставени лампи, фурна, съдове, прибори и стъкленици с билки и отвари. Той почти усети заредения с енергия допир на ръката на Анраку и пожела страстно благословията и за себе си. По някакъв начин Анраку винаги му се струваше по-реален от всички останали. Неговата сияйност засенчваше Кумаширо и Джункецоин, които се носеха като безплътни сенки от двете му страни. Сега, когато Анраку се обърна към него, доктор Мива потрепери от ужас и наслада.

— Значи най-накрая успя да откриеш нужната формула? — попита го Анраку.

— Да, смятам, че една от тези смеси ще постигне желаното от вас въздействие — доктор Мива посочи към трите керамични бутилки на тезгяха. Изби го пот и дъхът му засвистя през редките зъби. Видя отвращението, изписано върху лицата на Кумаширо и Джункецоин, и възненавидя неконтролируемите си нервни тикове. Трескаво сложи пред себе си три чашки: — Сега ще ги изпробваме.

— Формулата трябва да заработи — каза Анраку с глас, в който звучеше непоколебима решимост. — От виденията си разбрах, че съдбовният ден ще бъде предизвестен от три знака. Два от тях вече се появиха. Първият беше принасянето на изгорени човешки останки в жертва — пожарът и труповете в къщата. Вторият знак бе началото на гоненията срещу вярата в „Черният лотос“, които започнаха днес. Третият знак ще бъде обсадата на храма… — Анраку разпери ръце в израз на готовността си да посрещне събитието. Единственото му око блестеше. — Идва нашето време! — послушниците заприпяваха по-силно. Джункецоин се взря в Анраку с благоговение и възторг. Кумаширо остана мълчалив и строг, с ръка върху меча си. Доктор Мива се опита да отвори сетивата си за божествената истина, но долови само дрънченето на брадви от копаенето на подземни тунели в съседство. Свръхестественото прозрение никога не му се удаваше.

— Трябва да сме готови за битката — заяви Анраку и сведе пронизващ поглед към Мива. — От успеха на твоите опити зависи бъдещето ни!

Доктор Мива потръпна от напрежение.

— Обещавам, че няма да ви подведа — измърмори той. С треперещи ръце сипа в една чаша няколко капки от тъмната мътна течност в първата бутилка. Допълни чашата с вода, разбърка сместа и после я отнесе при коленичилите монаси. Без да спират да припяват, те вдигнаха лица с изписано на тях нетърпение. Доктор Мива поднесе чашата към устата на първия от тях — мършаво четиринайсетгодишно момче, чиито широко отворени очи пламтяха с фанатичен блясък. Момчето погълна течността.