Лора Роуланд - Якешину

Гневна, непокорна и прелъстителна, Хару разбуни сиропиталището, където не се разбираше с останалите деца, както и манастира, където се погаждаше твърде добре с монасите. Джункецоин полагаше всички усилия да я научи на дисциплина, но Анраку хареса Хару; в известен смисъл той я осинови и се държеше с нея едновременно като с дъщеря и с любовница. Изведнъж Джункецоин се бе сдобила с още един враг, който тровеше съществуването й. Но въпреки това тя упорстваше, плетеше интриги и накрая пожъна успех.

Сега Чие и Сияен Дух бяха отстранени завинаги. Оябун Ояма си получи заслуженото. Хару бе арестувана. Още на другия ден след пожара Анраку възобнови сексуалния си съюз с нея. Но докато Хару бе жива, тя никога нямаше да се чувства в безопасност.

Сега Анраку я одраска с пръст по бузата. Топлината на допира му я изпълни с трепет, щом разпозна началото на еротичния ритуал. Затаи дъх. Докато пръстът му се движеше надолу по брадичката и шията й, тя каза:

— Днес задържаха Хару… — говореше предпазливо, за да не предизвика отново гнева му. — Тя знае твърде много за делата на храма…

— Хару е част от общия ми план — каза Анраку, докато развързваше пояса й. — Тя ще изиграе безупречно своята роля… — сивото й кимоно и бяла — долна роба се свлякоха и тя остана гола пред Анраку. Изви врат и се наслади на нахлуващата в нея възбуда. Свещеникът съблече одеждите си и откри изваяното си атлетично тяло. Усмихна се блажено, като сияеше с вътрешна светлина и безкрайна сексуална мощ. — Ще каже онова, което се очаква от нея, и ще стори, каквото й е възложено. Хару има ключова роля в съдбата на „Черният лотос“. Аз имах видение за пътя, който тя трябва да извърви… — и той започна ритуала на „божественото белязане“. Острите му нокти се забиха във врата, гърдите и корема на Джункецоин, описвайки дълбоки алени полумесеци. Тя стенеше от болка и наслада. На свой ред впи зъби в нежната кожа под мишниците му, около пъпа и зад коленете. — Ти си огънят… аз съм димът — мърмореше Анраку, докато двамата потъваха в леглото.

Легнала по гръб, Джункецоин вдигна високо крака и ги разтвори широко. Анраку се отпусна между тях и проникна в нея. Тя почти изпадна в несвяст от удоволствие. Телата им се движеха с гъвкава лекота; краката й първо обгърнаха раменете му, а после се изпънаха встрани; движенията му, първоначално бавни, все повече се ускоряваха; ръцете им се вплитаха и галеха. Джункецоин го възкачи, като извиваше тяло около члена му, проникнал дълбоко в нея. После коленичи и се приведе напред, а той я облада мощно отзад. В следващия миг двамата се изправиха и тя обви крака около кръста му, а той, изпънал гръб, я поддържаше. Без да прекратява резките тласъци, Анраку започна да се върти. Стаята се понесе в опияняващ вихър около Джункецоин. Анраку се въртеше все по-бързо. Джункецоин се смееше в замаяна възбуда. Когато страстта й се разгоря неудържимо, в съзнанието й разцъфна огромен черен лотос с пламтящи венчелистчета. Образът на горящото цвете заискри в окото на Анраку. Лицето му бе свирепо от желание. После върховният миг ги погълна. Докато Анраку изстрелваше семето си в Джункецоин, тялото й пулсираше около него. Тя нададе ликуващ вик, а неговото стенание отекна като гръм сред планините. Лотосът в мислите й избухна в шеметна представа за настъпването на съдбовния ден, когато тя и Анраку ще придобият власт над целия свят.

— Хару сан? — извика Рейко, докато вървеше по коридора към моминската си стая в къщата на съдията Уеда.

Докато се върне от Шинагава в Едо, вечерта се бе спуснала и зад хартиените стени проблясваха фенери, но стаята, която бе отстъпила на Хару, тънеше в мрак. Рейко плъзна вратата встрани. Намери дрехи и дреболии по пода, но Хару бе изчезнала.

— Тя замина — каза зад нея баща й.

Рейко се обърна озадачена.

— Замина? Къде?

Съдията я изгледа мрачно.

— Да седнем в гостната. Можем да пийнем чай, докато ти обяснявам, а?

— Не искам чай — опитът му да избегне прекия отговор я разтревожи още повече. — Искам да знам какво се е случило с Хару.

— Тя е в затвора Едо — отвърна с неохота баща й. — Тази сутрин съпругът ти я арестува заради престъпленията в храма „Черният лотос“ — и той й описа как Хару бе сипала ругатни по адрес на съпруга си и на оябун Ояма, признавайки, че е желаела смъртта им, защото са й причинявали болка. След това й разказа как момичето се бе разгневило и се бе нахвърлило върху Сано и Хирата.