Лора Роуланд - Якешину

Джункецоин стоеше пред отворения прозорец в жилището на висшия свещеник и се взираше някъде над храма. Докато храмовите камбани биеха за вечерна служба, хладният вятър разклащаше пламъчетата на каменните фенери от двете страни на алеята. Многобройните поклонници, които прииждаха през деня, си бяха отишли; монахините и монасите се бяха прибрали вътре. Прехапала устна, Джункецоин наблюдаваше как сосакан Сано и детективите му се отправят към главната порта. Нервите й все още бяха изопнати заради въпросите, които й бе задал по-рано през деня за отношенията й със сестра Чие.

— Не се страхувай от сосакан — разнесе се зад нея гласът на висшия свещеник Анраку. Джункецоин се сепна, затвори прозореца и се обърна. Анраку се движеше тъй бързо и безшумно, че тя никога не го чуваше и рядко успяваше да го види как приближава; той просто изникваше изведнъж, като с магия. И винаги четеше мислите й. Сега той се отпусна върху едно легло с балдахин, отрупано с везани възглавници. Брокатеният му епитрахил и шафрановата му роба искряха на светлината от месинговите лампи. На едната стена на стаята му имаше фреска с изображение на Буда, легнал в блестящ, обсипан със скъпоценни камъни ковчег. Всеки път, когато Джункецоин се озоваваше в непосредствена близост до Анраку, я пронизваше неистово желание. Сега възбудата я заля отново и тя смъкна кърпата, която закриваше косите й. — „Страхът сломява духа — цитира Анраку пасаж от сутрата «Черният лотос». — Невзрачните хора черпят мощ от хорския страх. Не се поддавай на страха и силата ще бъде твоя.“

— Но Хару ме е наклеветила… — отново я обзе тревога, когато си спомни как Сано й бе казал, че знае от Хару за лошото отношение на игуменката към Чие.

— Сосакан не й вярва — отвърна Анраку, махайки пренебрежително с ръка. — Толкова й е обърнал внимание и когато му е разказала за свадата между Кумаширо и оябун Ояма или за пререканията на Мива с Чие.

— Но днес той проверяваше това, което му е казала Хару, и съм обезпокоена — поясни Джункецоин.

Анраку се навъси — той забраняваше на последователите си да поставят под съмнение мъдростта му, но Джункецоин продължи припряно, явно изпитвайки потребност да го предупреди:

— Беше и тук цял следобед, разпитваше хората и надзърташе наоколо. Ако продължава така, накрая все ще намери нещо, което да потвърди обвиненията на Хару… — Анраку не обичаше да му задават въпроси, но Джункецоин събра смелост и попита смирено: — За какво си говорихте двамата със Сано на срещата днес следобед?

Бързо и грациозно свещеникът се изправи и сложи ръце на раменете й:

— Аз решавам какво е необходимо да знаеш, и ще ти го кажа, когато преценя, че е нужно — той говореше с тих, заплашителен глас, предназначен за последователи, които го изпълваха с раздразнение. — Кои са трите велики закона на „Черният лотос“, които си научила от мен?

— Вие сте Бодхисатва на безпределната мощ — заекна Джункецоин, изпълнена със страх пред гнева му. — Вие единствен знаете личния път на всеки човек в живота. Тези, които ви се подчиняват, ще постигнат просветление.

— Тогава подчини се на властта ми или се приготви да си понесеш наказанието!

— Съжалявам. Не исках да ви засегна — извини се тя припряно, като прекрасно си даваше сметка, че положението й на негова главна помощница е твърде уязвимо. — Просто съм притеснена, че Сано ще обвини вас за пожара и убийствата…

— Нима смееш да намекваш, че Сано може да се сравнява с мен? — изражението му стана зловещо и Джункецоин се сви. — Ако вярата ти в мен е толкова слаба, мога да си намеря друга жена, която наистина заслужава вниманието, с което те удостоявам.

— Не! Простете ми! — възкликна умоляващо Джункецоин.

Натискът на ръцете му възпламени желанието й и събуди спомени за много други ръце, които я бяха докосвали през годините, когато не се казваше Джункецоин, а Ирис. Първият мъж бе баща й, притежател на дюкян за тофу 12 12 Вид неподквасена соева извара, подобна на сирене, получена от соево мляко — Б.пр. в Гинза.

Ирис, родителите й и двете й по-малки сестри спяха заедно в единственото помещение на жилището. Когато Ирис бе осемгодишна, една нощ баща й се промъкна под завивките й и започна да я гали.

— Да не съм чул нито звук! — прошепна той. И докато всички останали спяха, я обкрачи и проникна в нея. С ръка затискаше устата й, задушавайки виковете й. След като свърши, изсъска: — Ако кажеш на някого, ще те убия. Бъди добра и ще те направя щастлива.