Лора Роуланд - Якешину

— Тя не искаше Чие в „Черният лотос“, вечно се заяждаше с нея и се опитваше да направи така, че да я изхвърлят. Веднъж попитах сестрата защо игуменката е тъй зла към нея, а тя ми каза, че Джункецоин ревнувала…

— Поредната измислица — намеси се Сано.

Хару се втренчи в него уплашено, а той продължи настъпателно:

— Колко си словоохотлива за другите хора. Само за себе си мълчиш. В сиропиталището Ханако и Юкико ми казаха, че са те проследили до къщата в нощта на пожара. Твърдяха, че си отишла там по собствена воля и с пълното съзнание за действията си…

Хару се примъкна по-близо до Хирата, търсейки закрилата му. Дишането й отново се ускори.

— Те грешат — прошепна тя.

— Значи Юкико и Ханако лъжат? — тя кимна тревожно и припряно. — А доктор Мива и игуменката Джункецоин излъгаха, когато казаха, че вечно създаваш неприятности? — Хару отново кимна, но този път не така убедено. — Съседите, които твърдят, че ти си подпалила къщата на съпруга си, също ли лъжат? — Хару седеше вцепенена и безмълвна. — Значи всички лъжат, освен теб — Сано се изсмя саркастично. — Ще кажеш ли най-после истината?

Тя отправи умолителен поглед към Хирата, който рече със съжаление:

— Не мога да ти помогна, ако не ни съдействаш…

С момичето настъпи внезапна промяна. Позата й стана гъвкава и прелъстителна, очите й заблестяха приканващо. Тя разхлаби кимоното си и разголи крехки рамене. Облиза устни и се обърна към Хирата с дрезгав шепот:

— Но аз съм невинна! Как можете да се съмнявате в мен? — тя се приведе към него; бузата й докосна неговата.

— Ей, какво правиш? — слисан, Хирата скочи на крака.

Хару стана, тръгна предизвикателно към Сано и се притисна в него.

— Истината е, че ви намирам за изключително привлекателен. Нека ви покажа колко добре мога да ви съдействам. Може би тогава ще се уверите, че не съм сторила нищо лошо…

Наглостта й го отврати и той я бутна настрана:

— Какво? Смяташ, че ще ни убедиш в невинността си, като ни прелъстиш? — Хару изглеждаше озадачена — изглежда, този трик бе успявал преди и тя не разбираше защо сега не действа. Лицето й се сгърчи и от гърдите й се изтръгна ридание. — Плачът също няма да ти помогне — добави Сано с презрение. Сега изражението й стана гневно. Хару нададе вик и се хвърли към Сано. От неочаквания сблъсък той загуби равновесие и залитна. Ноктите й се забиха в лицето му и болезнено раздраха бузата му. — Престани! — извика той, като се опитваше да отклони ръцете й. Хирата я сграбчи. Тя се извърна към него и заби нокти в лицето му. Той извика, пусна я и притисна лявото си око. — Ах, ти, демон такъв! — извика Сано и я сграбчи.

Тя беше по-силна, отколкото изглеждаше, и се сражаваше като диво животно.

— Всички се нахвърляте върху мен — изкрещя тя. — Обвинявате ме, притискате ме. Мразя ви! Искам да ви убия!

Удовлетворение изпълни Сано, макар че Хару го блъскаше с юмруци, лакти и колене. Не беше чул истината от нея, но поне я беше принудил да прояви истинската си същност. Въпреки разкървавеното си око Хирата се опита да хване краката й, но тя го срита в стомаха. В стаята влетяха съдията Уеда и трима стражи.

— Какво става тук? — попита той. Когато видя как Сано и Хирата се опитват да укротят Хару, нареди: — Стражи, усмирете я!

С тяхна помощ Хару беше озаптена. Пазачите я държаха здраво, а тя, запъхтяна, се мъчеше да се отскубне от ръцете им.

— Онзи старец си го заслужаваше! — изкрещя тя с изкривено от ярост лице. — Не исках да се омъжвам за него, но те ме накараха. Той се отнасяше с мен като с робиня. Биеше ме. Заслужи си смъртта!

Съдията Уеда се навъси. Хирата зяпна. Сано потръпна от ужас и лошо предчувствие.

— Искаш да кажеш, че си убила съпруга си? — попита той Хару.

С обезумял поглед и разрошени коси Хару приличаше на луда.

— Ояма ме принуди да се сношавам с него… там в къщата. Радвам се, че и той пукна!

— Това явно е признание, че си убила съпруга си и оябун Ояма — заяви Сано.

— Сумимасен… извинете — обади се Хирата, — но ми се струва, че думите й не са точно самопризнание… Тя всъщност не е заявила, че е подпалила къщата или че е наранила някого…

— Тя се нахвърли върху нас, което е доказателство, че е способна на насилие — каза Сано, докосвайки кървавите драскотини по лицето си. — Засега това е напълно достатъчно. Убеден съм, че по-късно ще направи пълни самопризнания.

Съдията Уеда каза сериозно и тихо, така че да го чуе единствено Сано:

— И сам разбираш, че възможността да е невинна си остава. Заради самия себе си не позволявай чувствата да влияят на преценката ти…