Лора Роуланд - Якешину

— Незабавно, стига да желаете… — алчен блясък просветна в единственото око на Анраку.

Макар че искаше да го разпита за Благочестива Истина и обвиненията му към сектата, Рейко осъзнаваше, че трябва час по-скоро да отведе майката на шогуна от храма. Затова каза:

— Уважаема госпожо, защо не се посъветвате първо със свещеника Рюко?

При споменаването на нейния духовен съветник и любовник Кейшо се поколеба и каза:

— Май така ще е по-добре.

— Тогава да се връщаме в замъка Едо! — Рейко се надяваше, че свещеникът ще сметне Анраку за съперник и ще разубеди Кейшо.

— Междувременно ще пратя дарение на сектата като залог за добрата си воля — обеща Кейшо на Анраку.

— Искрени благодарности — поклони се Анраку. — Очаквам с нетърпение завръщането ви — и докато се сбогуваха, хвърли към Рейко присмехулен поглед.

Когато двете с Кейшо стигнаха до паланкина, Рейко каза:

— Ще ме извините ли, ако не се прибера с вас? Имам да свърша още някои неща…

— Добре — с безразличие отвърна майката на шогуна. Анраку я бе отклонил поне от желанието й за секс с жени!

Докато поръчваше на стражите си да й наемат паланкин, с който да я отведат до Шинагава, тя си мислеше със страх как ли би реагирал Сано, когато разбере, че е пренебрегнала заповедта му да стои далеч от разследването на Фугатами.

— Дойдохме да видим Хару — каза Сано и се поклони на тъста си. Двамата с Хирата се намираха в личния кабинет на съдията Уеда. — Как е тя?

— Засега се държи прилично — отвърна бащата на Рейко и добави гузно: — Осъзнавам, че вероятно съм те засегнал, като се съгласих да я приема. При нормални обстоятелства не бих дал подслон на заподозрян в убийство, но този път допуснах да бъда убеден…

— Зная, че съпругата ми може да бъде много убедителна… — мисълта за Рейко отново разпали гнева му. Макар и засегнат все още от обидите й и бесен заради непокорството й, не желаеше двамата да се превръщат в съперници.

— Надявам се случаят да не е станал причина за неприятности в дома ви — каза съдията Уеда с тревога.

— Нищо сериозно — излъга Сано. Благоприличието изключваше разговор за лични проблеми. — Просто жена ми е твърдо убедена, че Хару е невинна.

— А ти? — с изпитателния си поглед съдията показа, че е забелязал как Сано избягва да споменава името на Рейко, и предполага колко сериозни бяха нещата между дъщеря му и зет му.

— Има много доказателства срещу Хару — измъкна се от прекия отговор Сано и обясни какво бе установил.

Съдията го изгледа сериозно и каза:

— Ще ви отведа при Хару — когато стигнаха пред моминската стая на Рейко, Уеда изрече високо през затворената врата: — Хару сан, имаш посетители.

Сано надникна и видя, че момичето седи пред тоалетката. Косите й бяха събрани в изискан кок, украсен с цветни орнаменти; носеше нефритенозелено кимоно на морави астри. Бял грим покриваше лицето й, а устните й бяха начервени в алено. Изглеждаше няколко години по-голяма и поразително красива. Край нея на пода лежаха тоалетни принадлежности и кутии със сладки. Сцената го вбеси. Четирима души, включително собственият й съпруг, бяха умрели от насилствена смърт, а Хару си седеше тук и се кипреше с неща, които най-вероятно й бе дала Рейко. Коленичи близо до нея и рече:

— Явно напълно си се съвзела от преживените нещастия… — Хару веднага усети враждебността му, скръсти ръце и приведе рамене. Страхът я превърна отново в дете. Внезапната промяна ядоса Сано, защото сметна, че тя съзнателно използва детското си излъчване за заблуда. — Сигурно си успяла да възстановиш и паметта си — добави той. — Разкажи ми за нощта на пожара!

— Аз… аз вече казах на Рейко сан, че не си спомням нищо — измърмори Хару, като се озърташе.

— Сега ще отговаряш на мен. Какво се случи през онази нощ?

— Не зная… — трепереща, Хару се отдръпна от него.

— Тогава може би спомените ти отпреди години са по-ясни. Да поговорим за родителите ти.

Върху лицето на Хару се изписа подозрение.

— Родителите ми са мъртви…

— Спести ми сълзливата история — прекъсна я Сано с неприязън. — Срещнах се с тях вчера. Те са се отказали от теб. Какво си мислеше? Че никой няма да разбере ли? — Хару хвърли отчаян поглед към вратата, но Хирата я бе запречил. — Защо разправяше, че си сираче? — попита Сано.