Лора Роуланд - Якешину

— Нищо подобно — възрази й Анраку. — Частичната ми слепота ми помага да виждам неща, които остават невидими за обикновените хора. Тя е прозорецът към бъдещето, преход към многобройните други светове в рамките на безкрайния космос…

Кейшо изглеждаше впечатлена.

— И как се случи?

Искрящото здраво око на Анраку помръкна:

— Преди много години завистливи хора ме прокудиха заради прегрешения, които не бях извършил. Скитах се из страната хулен и гонен. Изкачих се на връх Хией — каза Анраку, имайки предвид свещения връх близо до имперската столица. — Бях решил да търся напътствия в храма Енриаку. — Рейко знаеше, че в древни времена храмът Енриаку е служил за убежище на престъпници, защото там не се допускаше полиция; бегълците вероятно и досега го смятаха за добро скривалище. — Тогава над планината се спусна гъста мъгла. Светът около мен побеля и загуби очертанията си. Докато се катерех с мъка нагоре, изведнъж пътеката под краката ми изчезна. Бях премръзнал, мокър, грохнал и не знаех накъде да вървя — приглушените думи на Анраку възпроизведоха огромен ефект върху Кейшо. Тя го слушаше в безмълвен захлас. — Изведнъж се озовах насред гориста долчинка до самия връх. Над мен небето бе забулено с облаци, земята под мен също. Озърнах се и видях малка къщурка. Отвътре излезе един старец, целият в дрипи, и каза: „Ще те подслоня за тази нощ, ако си платиш с труд.“

И аз нацепих дърва, накладох огън в колибата и легнах на пода да спя. При изгрев-слънце се събудих и видях, че старецът е застанал до мен. Изведнъж той вече не изглеждаше стар и от него се излъчваше сияние. Той бе земно въплъщение на Буда…

— Невероятно! — измърмори Кейшо.

— После този Буда отново се превърна в старец — продължи Анраку. — Умолявах го да ме приеме за свой ученик и той накрая се съгласи. Всеки ден в продължение на осем години вършех всякаква къщна работа, но той не ме научи на нищо. Накрая не можех повече да крия разочарованието си и казах на стареца: „Аз ти служих добре и сега искам възнаграждение.“ Но той само се засмя, все едно ми беше погодил някаква шега. Разнесе се мощен гръмотевичен трясък. През една пукнатина в небето заструи бяла светлина и превърна стареца в Буда. Той вдигна ръка и каза: „Ето ти познанието, което желаеш да добиеш.“ — Анраку също вдигна десница. — От дланта на Буда изхвръкна светкавица и уцели окото ми. Аз изкрещях и се строполих на земята. Когато парещата болка проникна дълбоко в мен, Буда каза: „Обявявам те за Бодхисатва на безпределната мощ. Ти ще разпространяваш моето учение по земята и ще донесеш на човечеството блаженството, с което те дарявам аз.“ После издекламира някакъв текст и гласът му запечатваше думите му в съзнанието ми. Това бе сутрата „Черният лотос“. Тайната пътека към просветлението сияеше пред мен като река от звезди. Когато болката престана, Буда си беше отишъл. Колибата и облаците бяха изчезнали. Виждах, но само с лявото око. Дясното бе изгорено и затворено, но можеше да се взира в безкрайните измерения през пространството и времето. Започнах да виждам неща, които се бяха случили по далечни места преди много години, както и събития, които предстояха да се случат в далечно бъдеще — гласът на Анраку потрепери от вълнение. — Яви ми се храмът, който щях да построя тук. Станах и се спуснах надолу по склона към съдбата си.

— И каква е тайната на сутрата „Черният лотос“? — попита Кейшо, изгаряща от любопитство.

Анраку отправи към нея извинителна усмивка.

— Уви, тя не може да бъде обяснена, а само изпитана от поклонниците на сектата…

— Ами тогава и аз ще вляза в нея — заяви Кейшо и с типичната си импулсивност.

Рейко изстина.

— Може би трябва първо да обмислите този въпрос… — предпазливо каза тя.

— Мисълта е просто илюзия, която замъглява съдбата — каза Анраку с усмивка, съдържаща едва доловим укор към нея. — Ако съдбата на господарката Кейшо е да стане една от нас, това ще се случи и без да го обмисля и обсъжда… — а после добави, вече към Кейшо: — Нека огледам живота ви, за да разбера каква е истината — Кейшо се приведе с готовност напред. Анраку се втренчи в нея и Рейко доби странното усещане, че той съсредоточава енергията си и я излъчва към майката на шогуна през черната превръзка на окото си. — Вие сте жена със скромен произход — заговори висшият свещеник, — но хубостта ви е запленила велик господар. Синът ви управлява с помощта на вашите мъдри съвети. Вие сте благочестива и милосърдна, уважавана и обичана. Във вас се крие необикновена сила…