Лора Роуланд - Якешину

— Аха, лекарството почва да действа — каза доктор Мива. Пот и урина забликаха от Благочестива Истина и се събираха на локва върху масата. Той се задави и повърна. Въздухът натежа от зловонието. — Скоро прочистването ще свърши — заяви докторът и в гласа му се прокрадна въодушевление.

Кумаширо насочи вниманието си към Благочестива Истина:

— Готов ли си да признаеш, че си предал „Черният лотос“?

Смъртноблед, монахът стенеше от болка, твърде слаб да се съпротивява, но въпреки това успя да изхъхри:

— Нищо… не съм казал… на госпожа Рейко…

— Злата сила в него е много по-упорита, отколкото при сестра му — каза доктор Мива. Леките мъчения бяха убедили Ясуе да признае, че брат й е организирал опит за бягство. — Трябва да приложим по-драстично лечение… — и повика своите помощници — две млади монахини. Те развързаха Благочестива Истина и го сложиха в голямо корито с вода върху огнището. Докато монахините палеха мангала, жадният поглед на Мива се плъзгаше по тях.

На Кумаширо му се щеше да изхвърли от храма всички жени. Опитът го беше научил, че са несекващ извор на неприятности. През петте години, последвали убийството на проститутката, той беше убил още три нейни посестрими и съдията му отправи ново обвинение. През дългите часове, докато беше в затвора, у Кумаширо се затвърди убеждението му, че злото се корени в жените — та нали заради убитите селяни получи само порицание, а сега щяха да го осъдят на смърт заради удушените куртизанки. Да, жените наистина са извор на бедствия — ето например игуменката Джункецоин, която спеше с главните свещеници, а после раздухваше непримиримото им съперничество, което му създаваше толкова трудности при поддържането на реда! Пак тя показа на оябун Ояма, че може да си избере всяка от монахините или послушниците и да я има. В гърдите на Кумаширо лумна омраза. Единственото полезно нещо, което бе сторил Ояма, бе, че унищожи полицейските доклади с оплакванията срещу „Черният лотос“ и нареди на подчинените си да не безпокоят сектата. Но за сметка на тази дребна услуга посещенията му в храма зачестиха и станаха причина за непрестанни клюки. Веднъж Кумаширо предупреди Ояма да озапти сексуалните си набези, но оябун му отвърна презрително и докато се караха и си разменяха заплахи, отнякъде изникна Хару и ги видя. Кумаширо беше сигурен, че вече бе казала на полицията за свадата им. Страхуваше се, че ще решат, че той е убил Ояма.

Да, Хару знаеше твърде много. Както и Благочестива Истина, чиято глава сега се подаваше от завиращата вече вода. Насинените му и отекли устни шепнеха неясно:

— Моля ви, помогнете, моля ви, пуснете ме, моля…

— Топлината ще пречисти духа му — каза доктор Мива с едва сдържано вълнение.

Кумаширо се обърна към монаха:

— Ако не ни съдействаш, ще се вариш тук, докато пукнеш! Това е последният ти шанс да признаеш какво си казал на госпожа Рейко.

Все по-гъста пара се издигаше от коритото, и Благочестива Истина се въртеше и стенеше, докато водата все повече се загряваше; зачерви се целият. Опита се да се измъкне, но потъна под повърхността и после отново подаде глава, задъхан.

— Добре, признавам! — изхриптя той. — Казах й за подземните тунели, за заговора, за опиатите в храната, за мъченията… Казах й, че сестра ми е била убита…

Това беше наистина сериозно.

— Лекът подейства — заяви доктор Мива със задоволство. — Можем да го вадим…

— Не! — отсече Кумаширо. — Той е твърде неблагонадежден. Засили огъня!

Когато помощниците на Мива се подчиниха, Благочестива Истина започна да се гърчи и да пищи, но Кумаширо не трепна. Той трябваше да брани интересите на „Черният лотос“, които се бяха превърнали в негови собствени още от първия ден на пристигането му в храма.

Когато даймио Мацудайра — хатамото, наследствен васал на Токугава — измоли от бакуфу да пощадят живота му, като му позволят да влезе в манастир, Кумаширо първоначално беше бесен и изпълнен с ненавист. Едно мирно, посветено на религията съществуване му се струваше по-лошо и от затвор. Изпратиха го в манастира на „Черният лотос“ и още щом пристигна, висшият свещеник Анраку го повика и го попита:

— Знаеш ли защо си тук?

— Трябваше да избера или манастира, или екзекуцията — отвърна Кумаширо.

Откъм неясната фигура на Анраку се разнесе звучен смях.

— Това не е действителната причина. Моята воля те доведе в храма „Черният лотос“, за да станеш мой ученик!

Тамянът замъгляваше мислите на Кумаширо, а хипнотичният глас на Анраку започна да разсейва скептицизма му.