Лора Роуланд - Якешину

Той го прочете и се навъси. После смачка хартията. Стана и прекоси стаята, втренчен в Рейко така, все едно тя си беше загубила разсъдъка.

— Това, че си се натрапила на министър Фугатами, е опасно нарушаване на благоприличието. Оцеляването в политиката на бакуфу зависи от добрите взаимоотношения с колегите. Висшите служители са твърде честолюбиви и се обиждат лесно. Как си могла да изложиш на риск кариерата ми и прехраната на семейството ни?

— Моля те, приеми извиненията ми — каза Рейко, осъзнала колко сериозно би могла да изложи Сано. — Но министърът беше доволен от тази среща. Ще ми се да можеше да отидеш до Шинагава и да решиш сам дали оплакванията са основателни. Без съмнение неговото мнение е от значение.

— Фугатами си е спечелил репутация на прекалено усърден служител — каза Сано с леден тон. — Много висши служители от бакуфу се отнасят с неодобрение към поведението му и го смятат за фанатик, защото е подлагал на критика секти, които впоследствие са се оказвали абсолютно безопасни и законни. И сега не е изключено да разследва „Черният лотос“, без да има достатъчно основателни причини… — Рейко бе изпълнена с такова уважение към Фугатами, че изобщо не бе подложила на съмнение преценката му. Нима той допускаше грешка, като вярваше на историите на селяните? Сано продължи все така ядосано: — Като си потърсила съдействието му, си ме поставила в положение, в което вече съм му задължен… — престана да крачи из стаята. — Не мога да отида в Шинагава, защото това ще ме ангажира още повече с подкрепа на каузата му, независимо от собствената ми позиция. Не отида ли обаче, ще си спечеля враг. Сега заради необмислената ти постъпка се оказвам в твърде неизгодно положение…

Услугите бяха разменната монета в бакуфу и Рейко знаеше, че Сано трябва да си плаща дълговете или да загуби добрата воля на колегите си. Обзета от чувство за вина, тя побърза да го успокои:

— Фугатами моли единствено за шанс да те убеди, че заслужава подкрепата ти. Той разбра, че може и да си възпрепятстван да го придружиш. Каза, че вместо теб мога да отида аз…

Сано поклати глава.

— Изключено. Това би било грубо нарушение на благоприличието, а ти вече нанесе достатъчно вреди.

Но въпреки това Рейко не можеше да изпусне и новата следа, която беше открила.

— Ако не отида в Шинагава, как ще стигнем до истината за „Черният лотос“?

Хирата предложи неуверено:

— Мога аз да отида.

— Не! — отсече решително Сано. — Изпратя ли свой представител, все едно съм отишъл лично, последствията ще бъдат същите. Пък и скоро ще имаме необходимите сведения от екипа, който съм изпратил за тайно наблюдение в храма…

— Тогава може да е твърде късно — възрази Рейко. Въпреки че Сано не бе успял да открие Благочестива Истина, тя продължаваше да вярва, че той е все още в храма и че е в опасност. — Колко хора трябва да пострадат, преди да се намесиш?

— Не мога да се намеся без наличието на доказателства. Затова ще изчакам доклада на помощниците ми!

Тонът му бе предизвикателен, но Рейко каза:

— Ще поогледам из храма след срещата си с висшия свещеник Анраку утре…

— Че как разчиташ да получиш аудиенция при Анраку? — Сано я гледаше с подозиращ поглед.

Отговорът никак няма да му хареса, помисли си Рейко печално.

— Майката на шогуна предложи да ме придружи до храма… — отвърна тя.

— Ти си поискала услуга и от майката на шогуна?!? — Сано доби изражение на човек, съзерцаващ разрушенията след мощно земетресение. — Как си посмяла? Нали знаеш, че жестовете й никога не са безвъзмездни?

Рейко тихо отвърна:

— Мисля, че разследването си го заслужава…

Сано я изгледа недоумяващо.

— По каква причина това момиче е толкова важно за теб, че избираш нея пред собствената си безопасност и моята кариера?

— Не, не е така! — извика Рейко, но въпросът му бе много близо до истината. Макар че обичаше съпруга си, вътрешно в себе си бе поставила Хару пред него. Въпреки разума. — Ти си не по-малко предубеден от мен по отношение на Хару. Мога ли да те попитам защо за теб е толкова важно да я осъдиш без щателно разследване? Може би шогунът и съветът на старейшините те притискат да я признаеш за виновна? — в очите му прочете, че е налучкала истината. — Нима ще жертваш истината и справедливостта заради политиката? — очите на Сано запламтяха гневно и Рейко осъзна със закъснение, че бе засегнала честта му. И докато двамата стояха вцепенени, впили поглед един в друг, въздухът около тях се сгъсти и наелектризира като пред буря; Мидори и Хирата ги наблюдаваха безпомощни и ужасени. — Съжалявам — заекна накрая Рейко. — Нямах предвид, че…