Лора Роуланд - Якешину

Всяко изречение отпращаше все по-дълбоко до съзнанието на Рейко безспорната истина, че Хару е точно толкова измамна, колкото твърдяха враговете й, а вероятно и също толкова зла. Въпреки това съзря място за съмнения в историята на Сано.

— Някой видял ли е Хару да подпалва пожара? — попита тя.

— Не — призна Сано.

— Не е изключено тези хора да грешат за Хару. Може би подозренията на всички са я принудили да напусне дома си и да се престори на сирак… — изражението на Сано й подсказа, че той вече е мислил за това. — И все пак… може да се окаже, че Хару е невинна…

Сано кимна неохотно, но каза:

— Миналото й не е единствената причина, поради която смятам, че е виновна — и той описа грубото отношение на Хару към децата в сиропиталището и разказа за двете момичета, които я бяха видели да се измъква тайно от спалнята, след което я бяха проследили до къщата в нощта на пожара.

— Ясно е, че е отишла там по собствена воля. Приключих с разпита на обитателите на храма и тя си остава единственият човек с мотив и възможност да извърши палежа… — докато Рейко се опитваше да прикрие смущението си от това ново разкритие, Сано продължи: — Нима ще възразиш, че момичетата са ревнували от Хару и са искали да й причинят неприятности, както и останалите в „Черният лотос“? Или че също са били в непосредствена близост до къщата и може пък те да са я подпалили? Защо да вярваме на тях, а не на Хару? Само защото не са били намерени близо до къщата по време на пожара? — в овладяния тон на Сано прозвуча раздразнение: — Проверих ги и се оказа, че нямат предишни прояви на лошо поведение, нито отношения с оябун Ояма. Нито са лъжкини за други случаи на „необясними“ пожари в миналото си… Хайде, Рейко, престани да подминаваш явните доказателства срещу Хару!

— А ти спри да пренебрегваш явните улики срещу „Черният лотос“! — възкликна тя. — Проучи ли историята на Благочестива Истина?

— Да. Не открих никакви признаци на глад, изтезания, убийства, затвор или тайни подземни проекти. Пратих свои хора да шпионират в храма, но се съмнявам, че ще открият нещо по-различно. И не намерих никакъв млад монах на име Благочестива Истина. Очевидно просто не съществува!

— Но аз го видях! — възкликна Рейко озадачена. — Разговарях с него. Беше си съвсем истински. Къде може да е сега?

Сано повдигна вежди и разтвори ръце, обърнати с дланите нагоре.

— Успях обаче да открия послушница на име Ясуе. Тя не само че беше жива, но и очевидно се радваше, че е в манастира. Освен това изобщо няма брат.

— Това може да е съвсем друго момиче, случайна съименница… — тихо протестира Рейко.

Хирата прочисти гърлото си.

— Сумимасен… извинете — каза той. — Днес в полицейското управление разговарях с много граждани, които ми казаха, че „Черният лотос“ отвлича деца, пленява поклонници и напада семейства, които се опитват да върнат близките си. Дори и да не е монах в храма, Благочестива Истина може да е казал истината за сектата…

— Евентуалната вина на Хару е съвсем отделен въпрос от съмнителните дела на сектата — отвърна Сано. — Слуховете за „Черният лотос“ не обезсилват обвиненията срещу Хару.

— Да, сосакан сама — напрегнатото изражение на Хирата показваше, че не е убеден, но лоялността му на самурай изискваше от него да се съгласи със своя господар. — Просто си помислих, че трябва да спомена онова, което съм установил…

— Че кой се интересува от теб? — изтърси неочаквано Мидори. Всички се извърнаха към нея изненадани, а тя продължи презрително към Хирата: — Не си нито толкова умен, нито толкова важен, колкото се смяташ.

Челюстта на Хирата увисна. Развеселена, въпреки мрачното си настроение, Рейко мислено отбеляза, че Мидори явно започва да прилага своя нов план да заинтригува наново Хирата. Можеше да избере по-подходящ момент, но поне сега бе привлякла вниманието му. Сано подмина тази малка драма:

— Докато не разполагаме с повече улики, различни от суеверните приказки на хора от простолюдието и на мистериозно изчезващи монаси, че „Черният лотос“ е замесен в незаконни дейности, не можем да им отправим официално обвинение…

— Но нали вече разполагаме с повече следи — настоя Рейко. Тя описа криминалните досиета на доктор Мива и на игуменката Джункецоин. Докато обобщаваше разговора си с министър Фугатами, на лицето на Сано се изписа неверие.

— Ти си се натрапила на самия министър на храмовете и гробниците? — възкликна той.

— Да, той ме прие. Фугатами сан иска утре да отидеш с него до Шинагава и да проучиш последните оплаквания срещу „Черният лотос“… — Рейко извади писмото от пояса си и го подаде на Сано.