Лора Роуланд - Якешину

Рейко почувства тръпки на вълнение от факта, че този влиятелен служител споделя подозренията й относно „Черният лотос“. Може би най-после Сано щеше да погледне с подобаваща сериозност на обвиненията срещу сектата.

— Мога ли да ви попитам какво знаете за висшия свещеник Анраку? — каза тя.

С настъпването на вечерта в стаята ставаше все по-сумрачно. Фугатами запали фенерите и после отвори една от книгите.

— Това е досието, което съм изготвил на Анраку. Първоначално име — Йоши, роден преди трийсет и седем години от неомъжената дъщеря на един общ работник от провинция Бизен — каза той. — На четиринайсет става послушник в местния манастир, където получава образование и упражнява такова въздействие върху останалите послушници, че те започват да го смятат за свой духовен водач и престават да се подчиняват на свещениците. Анраку бие послушниците, които отказват да изпълняват заповедите му и оспорват авторитета му. Година по-късно го изгонват, без да е дал обет за монах. От този момент нататък става пътуващ свещеник, кръстосва провинциите, проси милостиня и мами селяните на карти. Следва осемгодишен период, в който сякаш изчезва. Накрая се появява отново в Едо и започва да продава талисмани, които би трябвало да носят благоденствие, но всъщност са просто една и измама. През следващите няколко години обикаля из града и привлича много последователи. Създава сектата „Черният лотос“ в един порутен храм в Нихонбаши. Поддръжниците му разпространяват писанията му, просят милостиня и продават мръсната вода от ваната му, пробутвайки я за „чудотворен еликсир“, който може да лекува всякакви болести. Анраку започва да взима и пари за това, че прехвърлял своята божествена енергия към поклонниците си чрез тайнствени ритуали…

— А властите не са ли се намесили? — попита Рейко, спомняйки си как доктор Мива е бил пратен в затвора за измама.

Министърът поклати глава със съжаление:

— Анраку е имал много силно въздействие върху хората и ги е карал да вярват, че имат полза от неговите лекове и ритуали. И тъй като никой не се е оплакал от него, не е имало причина да го задържат. Накрая той натрупва състояние. Освен това установява връзки със свещеници от храма Зоджо. Срещу част от богатството му те приемат сектата „Черният лотос“ като филиал на Зоджо и позволяват на Анраку да си построи храм на техните земи. Убеден съм обаче, че той продължава с криминалните си прояви, и то в големи мащаби.

— Но защо? — попита Рейко нетърпеливо.

Фугатами отпусна ръка върху една от другите книги:

— Това са оплаквания от „Черният лотос“, подадени до мен от обикновени граждани и от отговорниците на отделни квартали в Едо. Според тях сектата отвлича деца, събира насилствено дарения и държи част от последователите си като затворници. Параклисите им из провинциите са параван на свърталища за хазарт и разврат. Убеден съм, че толкова много независими разкази отразяват истината…

Това бе потвърждение на историята на Благочестива Истина, но въпреки това радостта на Рейко бе помрачена от съмнения.

— Как е възможно това да продължава с години? — възкликна тя. — Защо никой не му е попречил?

— Защото всички тези твърдения са на думи — Фугатами отмести книгите настрана с отчаян жест. — Не успях да се добера до солидни доказателства. Направих всичко: разпитвах монахините и свещениците, ходих на оглед в храма, организирах внезапни проверки… Убеден съм, че Анраку има шпиони, които го предупреждават за идването ми, за да може да скрие всичко, което не желае да видя.

— Не можете ли въпреки това да забраните сектата? — попита тя, защото бе смятала, че министърът на храмовете има властта да действа въз основа на собствената си преценка.

— За съжаление Анраку има влиятелни привърженици сред по-висши от мен длъжностни лица — каза Фугатами. — Те убедиха шогуна да изиска материални доказателства на моите подозрения и свидетелски показания от членове на сектата — точно нещата, които аз не успях да осигуря! — Рейко много добре знаеше, че в Едо се шири страшна корупция и че престъпниците често подкупват длъжностните лица, за да узаконят престъпните си действия. В очите на министър Фугатами сега заблестя студеният пламък на предаността: — Мой дълг е да защитавам обществото от физическа и духовна вреда, нанасяна от злонамерени измамници, които злоупотребяват с религията. С ваша помощ може би накрая ще успея да затворя храма „Черният лотос“, да разпусна сектата и да накажа водачите й. Трябва непременно да се видя с този монах… Благочестива Истина. Макар че един вътрешен свидетел е само половината от доказателствата, които са ми нужни. — Фугатами поглади замислено брадичката си и каза: — Постъпили са много нови оплаквания от Шинагава — това бе селце близо до Едо. — Възнамерявам утре да ги проуча. Ще помоля сосакан сама да ме придружи, за да получа подкрепата му за каузата — той взе една четчица за писане. — Ще му предадете ли писмената ми покана?